— Невъзможно, невъзможно! — простена Ендърби.
— Не, възможно е. Точно това става сега, комисарю. Не разбираш ли? В Града има заговор — добре, има, но той е организиран от Вселенското селище. Вселенците искат да имат възможност да съобщят за извършването на убийство. Те искат да има бунтове. Искат Вселенското селище да бъде нападнато. Колкото по-лошо става, толкова по-голямо произшествие ще се случи — а тогава вселенските ракети ще пристигнат и ще окупират земните градове.
Фастълф кротко каза:
— При Бариерните бунтове преди двадесет и пет години имахме основание за това.
— Но тогава не бяхте готови, за разлика от сега. — Сърцето на Бейли лудешки туптеше.
— Приписвате ни един съвсем сложен заговор, господин Бейли. Ако искаме да окупираме Земята, има много по-лесен начин да го направим.
— А може и да няма, доктор Фастълф. Вашият така наречен робот ми съобщи, че общественото мнение по отношение на Земята от страна на Звездните светове изобщо не може да се нарече единно. Струва ми се, че поне в този случай той казваше истината. Може би една явна окупация няма да се приеме добре от тях. Може би е абсолютно задължително да има някакво произшествие. Хубаво, потресаващо произшествие.
— Едно убийство, а? Така ли? И допускате, че е по-добре то да бъде скалъпено. Надявам се, че не бихте заявили, че с готовност бихме убили един от нас, за да осигурим такова произшествие?!
— Направили сте робот като доктор Сартън, унищожили сте го с бластер и сте показали останките на комисаря Ендърби.
— При което — каза доктор Фастълф, — след като сме използували Р. Данийл вместо доктор Сартън, би трябвало да използуваме доктор Сартън, за да се представя като Р. Данийл при лъжливото разследване на лъжливото убийство.
— Точно така. Заявявам ви го в присъствието на свидетел, който не е тук тялом, поради което не можете да го унищожите, и който е с достатъчно висок пост, за да му повярва Градското правителство и дори Вашингтон. Ще бъдем подготвени, след като знаем какви са намеренията ви. Ако е необходимо, правителството ни ще докладва пряко на вашите хора и ще им разкрие точно как стоят нещата. Съмнявам се, че подобен вид междузвездно насилие ще получи одобрение.
Фастълф поклати глава.
— Но моля ви, господин Бейли, та вие действувате неразумно. Трябва да кажа, че схващанията ви са невероятни. Да допуснем съвсем спокойно, че Р. Данийл си е Р. Данийл. Да речем, че той наистина е робот. Не следва ли от това, че тялото, което е видял комисарят Ендърби, е наистина на доктор Сартън? Едва ли е разумно да се вярва, че е било на втори робот. Комисарят Ендърби наблюдава създаването на Р. Данийл и може да се закълне, че роботът беше един.
— Ако става въпрос за това — упорствуваше Бейли, — то комисарят не е експерт по роботика. Може да сте имали дузина такива роботи.
— Не се отклонявайте, господин Бейли. Ами ако излезе, че Р. Данийл не е подменен? Няма ли тогава цялата построена от вас версия да се срути? Няма ли да се лишите от каквото и да е основание да подкрепяте твърдението си за този свръхмелодраматичен и недостоверен междузвезден заговор, който според вас съществува?
— Но само ако е робот! А аз заявявам, че е човек.
— И все пак вие не сте разследвали този въпрос, господин Бейли — каза Фастълф. — За да се различи един робот, дори ако е съвсем хуманоиден, от човешко същество, няма нужда от сложни и недостоверни изводи, извлечени от дреболиите, които роботът казва или върши. Да речем, опитахте ли да у бодете с игла Р. Данийл?
— Какво? — Бейли остана със зяпнала уста.
— Това е прост опит. Положително има и други, които са по-претенциозни. Кожата и косата му изглеждат истински, но опитахте ли да ги разгледате с подходяща увеличителна апаратура? Още нещо — той видимо диша, особено когато говори, но забелязахте ли, че дишането му е пресекливо, че може минути наред изобщо да не диша? Да бяхте взели за изследване издишан от него въздух, за да проверите съдържанието на въглеродния двуокис. Да бяхте се опитали да вземете от кръвта му за изследване. Или да му измерите пулса, или ударите на сърцето под дрехата му. Разбирате ли какво имам предвид, господин Бейли?