Бейли сърдито отвърна:
— Дори така да е! Какво ви засяга това? Проблемът си е наш. Ние ще му намерим решението. А не успеем ли, такъв път към ада пак ще си е само наш.
— По-добре собствен път към ада, отколкото чужд път към рая, така ли? Разбирам какво изпитвате. Не е приятно да слушаш проповеди от един странник. Но въпреки това бих искал и вашите хора да ни изнасят проповеди, защото и ние имаме проблем, съвсем аналогичен с вашия.
Бейли се усмихна накриво.
— Свръхнаселение ли?
— Казах аналогичен, а не идентичен. Нашият проблем е ниският прираст. Колко годишен смятате, че съм аз?
Земният жител се поколеба за миг, а после нарочно каза по-голямо число.
— Изглеждате ми на шестдесет.
— Сто и шестдесет трябваше да кажете.
— Какво?!
— По-точно, на следващия си рожден ден ще навърша сто шестдесет и три години. Не е поради друга изчислителна система. За единица мярка използувам стандартната земна година. Ако ми провърви, ако се грижа за себе си и най-вече ако не пипна някаква зараза на Земята, мога да живея още толкова. На Аврора има хора, които са прехвърлили триста и петдесет годишна възраст. И продължителността на живота непрекъснато се увеличава.
Бейли погледна Р. Данийл (който през цялото време на разговора слушаше безмълвно), сякаш за да получи потвърждение. И каза:
— Но как е възможно?
— В едно общество с нисък прираст е нужно да се съсредоточат изследванията в областта на геронтологията и процесите на стареенето. В свят като вашия увеличената продължителност на живота би била пагубна. Не бихте могли да си позволите последвалото от нея нарастване на населението. На Аврора има място за тристалетници. При това положение е естествено дългият живот да е два и три пъти по-скъп. Ако вие умрете сега, ще загубите вероятно четиридесет, а може и по-малко, години от живота си. Ако умра аз, ще изгубя сто и петдесет години, или повече. В култура като нашата най-важен е животът на индивида. Прирастът е нисък и увеличаването на населението строго се контролира. Поддържаме постоянно съотношение робот-човек, за да може индивидът да живее при най-големи удобства. Логично следва, че преди да позволим на развиващите се деца да достигнат зрелост, внимателно ги изследваме за телесни и умствени недостатъци.
Бейли го прекъсна:
— Искате да кажете, че ги убивате, ако…
— Ако не отговорят на изискванията. Съвсем безболезнено, уверявам ви. Това схващане ви шокира, така както ние се шокираме от неконтролираното размножаване на Земята.
— Контролират ни, доктор Фастълф. На всяко семейство разрешават определен брой деца.
Доктор Фастълф се усмихна пренебрежително.
— Определен брой каквито и да е деца, а не определен брой здрави деца. Въпреки това има твърде много незаконни раждания и населението се увеличава.
— Кой може да съди чии деца трябва да живеят?
— Това е доста сложно и не може да се каже с едно изречение. Някой ден ще поговорим по-подробно.
— Е, а къде е вашият проблем? Изглеждате доволен от обществото си.
— Обществото ни е устойчиво. Там е бедата. Прекалено устойчиво е.
Бейли каза:
— От нищо не сте доволни. Смятате, че нашата цивилизация е на ръба на пропастта, а вашата пък е твърде устойчива.
— Възможно е такова състояние. От два и половина века нито един от Звездните светове не е колонизирал нова планета. И в бъдеще няма такива изгледи. Ние, вселенците, живеем твърде дълго, за да си позволим рискове, и твърде удобно, за да си създаваме трудности.
— Нищо не мога да ви кажа, доктор Фастълф. Дошли сте на Земята. Рискувате да се разболеете.
— Да, рискувам. Но някои от нас, господин Бейли, смятат, че бъдещето на цялото човечество заслужава да се жертваш и да изгубиш един дълъг живот. За съжаление трябва да кажа, че твърде малко от нас мислят така.
— Добре. Стигнахме до същността. Как помага на това Вселенското селище?
— Като се опитваме да въведем използуването на роботи на Земята, правим всичко възможно, за да нарушим равновесието в икономиката ви.
— По този начин ли помагате? — Устните на Бейли се изкривиха. — Искате да кажете, че нарочно създавате все по-голяма група от негодни и декласифицирани хора?
— Не поради жестокост или грубост, повярвайте ми. Една група от негодни хора, както вие ги нарекохте, са ни необходими, за да послужи като ядро при колонизациите. Древната Америка е била открита от кораби с екипажи от затворници. Не разбирате ли, че утробата на градовете отхвърля негодния човек? Той няма какво да губи, а напусне ли Земята, ще завоюва цели светове.