Доктор Геригъл леко се усмихна. Изглеждаше човек, който се усмихва само така. Можеше да се каже, че старанието, с което се бе облякъл бе прекалено. Стоманеносивата му коса бе грижливо пригладена назад, лицето му бе розово, сякаш току-що измито. Седеше сковано в прилична поза, като че ли с изпълняването на съветите на майка си от детските години бе постигнал желаната добра стойка, вкаменила завинаги гръбнака му. Каза на Бейли:
— Правите всичко да изглежда доста заплашително.
— Въпросът е много важен, докторе. Необходима ми е информация за роботите, която може би само вие сте в състояние да ми дадете. Всичко, което си кажем тук, разбира се, е строго поверително и Града ще очаква от вас да го забравите, когато си заминете.
Бейли погледна часовника си. Усмивчицата на лицето на роботолога се изпари. Той каза:
— Позволете да ви обясня защо закъснях. — Явно този въпрос много го притесняваше. — Реших да не пътувам по въздуха. Призлява ми.
— Много лошо — съгласи се Бейли.
Остави пулсомера, след като провери стандартните му показатели, за да е сигурен и в последния миг, че самата апаратура е наред. После седна.
— По-точно не че ми призлява, просто ми става нервно. Лек пристъп на агорафобия. Това не се смята някакво отклонение от нормата, но съществува. Затова пътувах по експресмагистралата.
Изведнъж Бейли усети, че силно се заинтересува.
— Агорафобия ли?
— По думите ми изглежда по-лошо, отколкото е — веднага откликна роботологът. — Това е просто чувството, което изпитва човек при полет. Пътували ли сте по въздуха, господин Бейли?
— Няколко пъти.
— Тогава сигурно ви е ясно какво искам да кажа. Това е чувството, че нищо не те заобикаля, че си отделен от… от празния въздух само с инч дебела метална преграда. Много е притеснително.
— Затова взехте експреса?
— Да.
— За цялото разстояние от Вашингтон до Ню Йорк?
— О, не за пръв път го правя. Откакто построиха тунела между Балтимор и Филаделфия, стана съвсем просто.
Така беше. Самият Бейли не бе предприемал подобно пътешествие, но бе напълно убеден, че е възможно. През последните две столетия Вашингтон, Балтимор, Филаделфия и Ню Йорк се бяха разраснали до такава степен, че почти граничеха. „Областта на четирите града“ бе официалното название на обширното крайбрежно пространство, и имаше не малко на брой хора, които подкрепяха идеята за засилване на администрацията и образуването на един свръхград. Самият Бейли бе против. Дори Ню Йорк бе прекалено голям, за да се управлява от централизирано правителство. А един още по-голям Град, с население от петдесет милиона, би се сгромолясал от собствената си тежест.
— Бедата е там — продължи доктор Геригъл, — че изпуснах връзката в Честърския сектор във Филаделфия и това ме забави. По тези причини, както и защото с известно затруднение бях допуснат до транзитната зала, ми се наложи да закъснея.
— Не се безпокойте за това, докторе. Но думите ви ме заинтересуваха. След като толкова мразите да летите, какво бихте казали да излезете извън границите на Града пеша, доктор Геригъл?
— По какви причини? — Той изглеждаше слисан и доста уплашен.
— Въпросът ми беше съвсем реторичен. Не твърдя, че трябва да го правите. Искам просто да зная как ви се вижда такава идея.
— Вижда ми се доста неприятна.
— Да речем, че ви се наложи да излезете от Града нощем и да вървите из полето половин миля или повече?
— Не… не мисля, че нещо може да ме убеди да го направя.
— Независимо колко важна е причината?
— Ако това би означавало да спася живота си, или живота на близките си, бих могъл да опитам… — Той изглеждаше смутен. — Бихте ли ми казали какъв е смисълът на тези въпроси, господин Бейли?
— Ще ви кажа. Извършено е сериозно престъпление — убийство, което е особено тревожно. Нямам пълномощията да ви запозная с подробностите. Съществува обаче теория, че за да извърши престъплението, убиецът е направил точно това, за което говорехме: прекосил е полето през нощта, сам. Просто се чудех какъв тип човек би извършил това.
Доктор Геригъл потрепери.
— Не познавам някой, способен на това. Аз самият не съм. Разбира се, сред милионите хора вероятно могат да се намерят няколко безразсъдни личности.
— Но бихте ли твърдели, че такава постъпка е обичайна за едно човешко същество?
— Не. Съвсем необичайна е.
— Излиза, че ако има някакво друго обяснение на престъплението, някакво друго разумно обяснение, то трябва да се има предвид.