Доктор Геригъл изглеждаше по-притеснен от всякога, макар че продължаваше да седи съвсем изправен, прилично скръстил добре поддържаните си ръце на скута.
— А дошло ли ви е наум някакво друго обяснение?
— Да. Хрумна ми например, че един робот не би изпитвал никакво затруднение да прекоси голото поле.
Доктор Геригъл се изправи.
— Уважаеми господине!
— Какво има?
— Смятате, че престъплението може да е било извършено от робот, така ли?
— А защо не?
— Да убие? Човешко същество?
— Да. Моля ви, докторе, седнете.
Роботологът се подчини. Каза:
— Господин Бейли, става дума за две действия: прекосяване на полето и убийство. Последното лесно би могло да бъде извършено от човешко същество, което обаче би се затруднило да извърши първото. Един робот би извършил лесно първото, но второто ще бъде съвсем невъзможно за него. Ако смятате да превърнете една теория от необичайна в невъзможна, то…
— „Невъзможна“ е прекалено силно казано, докторе.
— Чували сте за Първия закон в роботиката, господин Бейли, нали?
— Естествено. Мога дори да го цитирам: „Роботът не е в състояние да навреди на човешко същество, нито да прояви бездействие, с което да изложи човешко същество на опасност“. — Бейли изведнъж посочи с пръст роботолога и продължи: — Защо не може да бъде създаден робот извън Първия закон? Какво се смята толкова свято в него?
Доктор Геригъл изглежда се изненада, след което се изсмя:
— О, господин Бейли…
— Е, какъв е отговорът?
— Господин Бейли, ако поне малко сте запознати с роботиката, положително знаете каква гигантска задача представлява — както от гледна точка на математиката, така и на електрониката — направата на един позитронен мозък.
— Нямам представа — отговори Бейли. Добре помнеше как веднъж по служба посети една фабрика за роботи. Беше видял библиотеката им с книгофилми — с голямо времетраене, съдържащи математическия анализ на даден позитронен мозък. Колкото сбито и символично да се обясняваше, за прожекцията на такъв филм бе необходим повече от час при обикновена скорост на лентата. А нямаше два еднакви мозъка, дори когато ги създаваха в съответствие с определени изисквания. Бейли бе разбрал, че това е следствие от „Принципа за неопределеност“ на Хайзенбърг. Това означаваше, че към всеки филм има добавки, включващи възможните варианти. О, това изискваше много труд, без съмнение. Бейли не би го отрекъл.
Доктор Геригъл каза:
— Е, тогава значи ви е ясно, че всеки нов проект за позитронен мозък, дори ако в него има минимални изменения, не означава само нощ допълнителна работа. Обикновено това ангажира всички научни специалисти на една средноголяма съвременна фабрика и може да продължи цяла година. А дори и да се хвърли такъв огромен труд, той би бил недостатъчен, ако основната теория за подобни съоръжения не е вече стандартизирана и не служи за отправна точка в по-нататъшното усъвършенствуване. Стандартната основна теория включва Трите закона на роботиката: Първия, който цитирахте; Втория, който гласи: „Роботът трябва да се подчинява на даваните от човешкото същество заповеди, освен ако те са в противоречие с Първия закон“, и Третия, който гласи: „Роботът трябва да защищава собственото си съществуване дотогава, докато подобна защита не е в противоречие с Първия или Втория закон.“ Ясно ли ви е?
Тук се намеси Данийл, който, по всичко си личеше, внимателно следеше разговора.
— Прощавай, Илия, но искам да проверя дали правилно съм разбрал доктор Геригъл. Вашата мисъл, господине, е че всеки опит да се направи робот, чийто позитронен мозък не функционира според Трите закона, би означавало най-напред да се изгради нова основна теория, а това от своя страна би изисквало години.
Роботологът изглеждаше много поласкан.
— Точно това имах предвид, господин…
Бейли изчака малко, след което внимателно представи Р. Данийл:
— Доктор Геригъл, запознайте се с Данийл Оливо.
— Приятно ми е, господин Оливо. — Доктор Геригъл се ръкува с Данийл и продължи: — По моя преценка са необходими петдесет години, за да се изгради основната теория на един неасенизаторен позитронен мозък — тоест мозък, в който не са заложени основните идеи на Трите закона — и да се доведе проектът до етапа, в който могат да се изработват модели, подобни на съвременните роботи.
— Не е ли било правено досега? — попита Бейли. — Искам да кажа, докторе, че от няколко хиляди години произвеждаме роботи. Не е ли имало през това време човек, или група хора, които са могли да му посветят петдесет години?