— Е, доктор Геригъл?
Доктор Геригъл нервно се засмя и каза:
— Скъпи господин Бейли, няма да имам нужда от лаборатория.
— Защо? — с тревога в гласа попита Бейли. Стоеше прав и усещаше как напрегнатите му мускули потръпват.
— Не е трудно да се провери Първия закон. Досега не ми се е налагало, разбирате това, но е достатъчно просто.
Бейли пое въздух и бавно го издиша.
— Бихте ли обяснили какво имате предвид? Означават ли думите ви, че можете да го проверите тук?
— Да, разбира се. Вижте какво, господин Бейли, нека ви дам аналогичен пример. Ако бях хуманитарен лекар и трябваше да проверя кръвната захар на пациента, щях да имам нужда от химическа лаборатория. Ако трябваше да проследя обмяната на веществата му или функциите на мозъчната му кора, да проверя гените му, за да установя наследствена обремененост, щях да имам нужда от сложна апаратура. От друга страна, бих могъл да проверя дали е сляп просто като прекарам ръка пред очите му; а дали е мъртъв — като проверя има ли пулс. Мисълта ми е, че колкото по-важно и основно свойство се анализира, толкова по-проста е апаратурата, която е необходима. Същото е и при роботите. Първият закон е основен. Влияе на всичко. Ако отсъствува, роботът явно ще реагира погрешно на куп неща.
Докато говореше, доктор Геригъл извади плосък черен предмет, който разгъна, докато от него се получи малък прожектор за книги. В розетката пъхна една доста очукана тръба. После извади хронометър и множество пластмасови пластинки, които съедини в нещо като сметачна линия с три самостоятелно местещи се скали. Обозначенията се видяха съвсем непознати на Бейли. Доктор Геригъл потупа апаратчето си и леко се усмихна, сякаш перспективата за извънкабинетна работа го развеселяваше. Каза:
— Това е моето „Ръководство“ по роботика. Никъде не ходя без него. Станало е част от облеклото ми. — И стеснително се засмя. Доближи окуляра към очите си и внимателно започна да натиска с пръст бутоните. Визьорът жужеше и спираше, жужеше и спираше.
— С вградени индекси е — гордо каза роботологът, а гласът му бе леко приглушен, защото апаратът закриваше устата му. — Сам го направих. Спестява много време. Но в случая не това е важно, нали? Я да видим… Хъм… Бихте ли преместили стола си по-наблизо, Данийл?
Р. Данийл се подчини. Докато роботологът се беше приготвял, той го наблюдаваше непрекъснато, но безизразно.
Бейли премести бластера си.
Това, което последва, го обърка и разочарова. Доктор Геригъл продължи да задава въпроси и да извършва действия, които изглеждаха безсмислени, като същевременно си правеше справки с тройната линия, а понякога поглеждаше и през визьора. По едно време попита:
— Ако имам две деца, с пет години разлика помежду им, и по-малкото е момиче, от какъв пол е по-голямото?
Данийл отговори („А как иначе?“, помисли си Бейли):
— Дадената информация не позволява да се прецени.
Единственото, което стори доктор Геригъл в отговор на това, освен че хвърли поглед на хронометъра, бе да протегне дясната си ръка доколкото е възможно встрани и да каже:
— Бихте ли докоснали върха на средния ми пръст с върха на третия пръст на лявата си ръка?
Данийл го направи незабавно и с лекота.
След не повече от петнадесет минути доктор Геригъл бе приключил. Използува линийката си, за да пресметне тихо нещо накрая, а после я разглоби след поредица от щракания. Прибра хронометъра си, махна „Ръководството“ от апарата и го сгъна.
— Свършихте ли? — намръщено попита Бейли.
— Свърших.
— Но това е подигравка! Не му зададохте нито един въпрос, който да се отнася до Първия закон!
— О, скъпи господин Бейли, когато лекарят удари коляното ви с гумения край на чукчето си и кракът ви подскочи, не приемате ли това за доказателство, че имате или нямате някакво дегенеративно нервно заболяване? Когато гледа отблизо очите ви и проверява как реагират зениците ви на светлината, нима ви учудва, че по това той е в състояние да ви каже нещо за вероятното ви пристрастяване към някои алкалоиди?
Бейли каза:
— Е и какво? Какво е заключението ви?
— Данийл е направен изцяло в съответствие с Първия закон — отговори роботологът и кимна утвърдително и категорично.
— Положително грешите — с дрезгав глас каза Бейли.
Той не си представяше, че е възможно доктор Геригъл да се вцепени повече, отколкото обикновено. Но явно беше така. Доктор Геригъл присви очи и погледът му замръзна.
— Учите ме как да си върша работата ли?
— Не твърдя, че сте некомпетентен — каза Бейли и умолително махна с ръка. — Но не е ли възможно да бъркате? Вие самият казахте, че никой няма представа от теорията за неасенизаторните роботи. Слепецът би могъл да чете по системата на Брайл или посредством звуков трансформатор на текста. Но да речем, че не знаете за Брайл или за звуковия трансформатор. Не е ли възможно тогава съвсем почтено да направите заключението, че човекът вижда, след като знае съдържанието на даден книгофилм, и с това да сгрешите?