— Да — каза роботологът, който си възвърна любезността. — Разбирам гледната ви точка. Въпреки това, един слепец не може да чете, като използува очите си и аз тъкмо това проверявах, ако ми позволите да продължа сравняването. Повярвайте ми, независимо от това на какво е или не е способен един неасенизаторен робот, напълно сигурно е, че Р. Данийл е бил създаден според Първия закон.
— Не е ли възможно да е излъгал при отговорите? — на Бейли му стана ясно, че се е оплел.
— Не, разбира се. В това е разликата между робота и човека. Човешкият мозък, или мозъкът на всеки бозайник, не може да бъде изцяло анализиран с известните засега математически науки. Затова никаква реакция не бива да се преценява като сигурна. Мозъкът на робота може да се анализира напълно, иначе не би било възможно конструирането му. Знаем с точност какви отговори се получават при дадено дразнение. Роботът не е в състояние умишлено да подправи отговорите си. В обсега на мозъчната му дейност явлението „лъжа“ е непознато.
— Но нека се върнем към примерите. Р. Данийл наистина насочи бластера си към човешката тълпа. Видях това. Бях там. При положение, че не стреля, нима от подчинението на Първия закон не следва той да изпадне в невротично състояние? А това, както знаете, не стана. После той беше напълно нормален.
Роботологът замислено докосна с ръка брадичката си.
— Това наистина е ненормално.
— Нищо подобно — изведнъж се намеси Р. Данийл. — Колега Илия, би ли погледнал в дулото на бластера, който взе от мен?
Бейли погледна в дулото на бластера, който крепеше в лявата си ръка.
— Отвори камерата на заряда — настояваше Р. Данийл — и я провери.
Бейли прецени шансовете си и бавно сложи собствения си бластер на масата до себе си. С бързо движение той разглоби бластера на робота.
— Няма заряд — слисано каза той.
— Да, камерата е празна — потвърди Р. Данийл. — А ако погледнеш по-внимателно, ще видиш, че там никога не е имало заряд. Бластерът няма бутон за взривяване и не може да стреля.
Бейли каза:
— И ти насочи незареден бластер към тълпата?
— Трябваше да притежавам бластер, иначе нямаше да мога да изпълнявам ролята на детектив — отвърна Р. Данийл. — Но да нося зареден и истински бластер би означавало, че неволно бих могъл да нараня човешко същество — нещо немислимо, разбира се. Щях да ти го обясня още на времето, но ти беше ядосан и не искаше да ме изслушаш.
Бейли, който тъжно гледаше безполезния бластер в ръката си, каза тихо:
— Смятам, че приключихме, доктор Геригъл. Благодаря ви за помощта.
Бейли изпрати да му донесат обяд, но когато го получи (орехов сладкиш от дрожди и доста претенциозен резен печено пиле върху хрупкава бисквита), просто го загледа втренчено.
Потокът от мисли го заливаше. Бръчките на продълговатото му лице се вдълбаха, изражението му стана мрачно.
Живееше в един нереален свят, в жесток и противоречив свят.
Как се бе стигнало дотам? Близкото минало се простираше зад гърба му като мъгляв невероятен сън, който свършваше в мига, когато бе прекрачил в кабинета на Джулиъс Ендърби и изведнъж се бе озовал в кошмарния въртоп на убийството и роботиката.
Йосафате! Това бе започнало само преди петдесет часа.
Той настойчиво бе търсил решението във Вселенското селище. На два пъти бе обвинил Р. Данийл — веднъж като предрешено човешко същество и втори път като доказал същността си истински робот — но го обвиняваше все в убийство. И също на два пъти обвинението бе опровергано и отхвърлено.
Връщаше се на изходната точка. Против волята си бе принуден да обърне поглед към Града, но от снощи не смееше да го прави. Определени въпроси се бяха забили в измъчения му мозък, но той ги отминаваше — чувствуваше, че не са по силите му. Обърнеше ли им внимание, нямаше да се удържи и щеше да им отговори — но, господи, как би могъл да приеме отговорите!
— Ли, Ли! — една ръка грубо разтърсваше рамото му.
Бейли се сепна и попита:
— Какво има, Фил?
Филип Норис, детектив с К-5, седна, сложи ръце на колената си, наведе се напред и се вгледа в лицето на Бейли.
— Случило ли ти се е нещо? Да не вземаш напоследък капки за губене на съзнание? Седеше си с широко отворени очи и доколкото можех да преценя, беше направо мъртъв.