Выбрать главу

Лицето на Йези веднага придоби възмутен вид.

— Какво говориш, Илия Бейли!

— „Да“ или „не“, Йези?

— Не, разбира се, че не.

Бейли веднага усети, че стомахът му, свит на топка, се отпусна.

— Да си откраднала? Да си подправяла дажби? Да си нападнала някого? Да си унищожила чужда собственост? Говори, Йези.

— Не съм направила нищо… нищо особено. Нямах предвид такива работи. — Тя погледна през рамото му. — Ли, трябва ли да стоим тук долу?

— Точно тук ще стоим, докато свършим. Хайде, разказвай отначало. Какво дойде да ни съобщиш?

И над сведената глава на Йези Бейли се спогледа с Р. Данийл. Йези започна с тих глас, който придобиваше сила и яснота колкото по-дълго говореше.

— Всичко дойде от тези хора, Ли, от средновековниците — ти знаеш това. Те са навсякъде, непрекъснато приказват. Дори едно време, когато работех като помощник-диетолог, беше същото. Спомняш ли си Елизабет Торнбоу? Тя беше средновековничка. Вечно разправяше, че всичките ни беди идвали от Града и колко по-хубаво било, преди да има Градове. Често я питах откъде е сигурна в това, особено след като се срещнах с тебе, Ли (спомни си за какво си говорехме), и тогава тя цитираше откъси от ония филмчета, които попадат на всеки човек. Нали се сещаш, като „Срамът на Градовете“, не помня кой го беше измислил. Как се казваше?

— Огрински — разсеяно отвърна Бейли.

— Да, но останалите бяха далече по-лоши. А после, когато се омъжих за тебе, тя стана съвсем жлъчна. Каза: „Предполагам, че сега ще се превърнеш в истинска градска жена, след като се омъжваш за полицай“. След това по-малко разговаряше с мене и всичко свърши, когато напуснах работа. Много от нещата, които казваше, бяха с цел просто да ме шокира — поне така си мисля — или пък защото се опитваше да се прави на загадъчна и интересна. Знаеш, че беше стара мома, умря си неомъжена. Много от средновековниците просто не се приспособяват, в един или друг смисъл. Помниш ли, Ли, ти ми каза веднъж, че хората понякога прехвърлят собствените си недостатъци върху обществото и искат да променят Градовете, защото не знаят как да променят себе си…

Бейли си спомняше, но сега собствените му думи звучаха в ушите му плоско и изкуствено. Каза нежно:

— Не се отвличай, Йези.

Тя продължи:

— Както и да е. Лизи винаги говореше, че ще дойде друго време и че хората трябва да се разбират. Казваше, че за всичко са виновни вселенците, защото искат Земята да остане слаба и назадничава. Това бе една от любимите й думи — „назадничава“. Поглеждаше менюто, което бях подготвила за следващия ден, и казваше: „Назадничаво, назадничаво!“ Джейн Майърс често я имитираше в готварницата и си умирахме от смях. Тя, Елизабет, казваше, че някой ден ще разрушим Градовете, ще се върнем към почвата и ще си разчистим сметките с вселенците, които непрекъснато се опитват да ни приковават към Градовете, като ни натрапват роботите. Само че тя никога не ги наричаше „роботи“. Казваше „бездушни механизирани чудовища“ — извинявай за израза, Данийл.

Роботът се обади:

— Не съм сигурен какво значи първото прилагателно, което употреби, Йези, но какъвто и да е изразът, не се обиждам. Моля те, продължи.

Бейли неспокойно се размърда. Това беше типично за Йези. В колкото и притеснено и критично положение да се намираше, не можеше да разказва другояче, освен със заобикалки. Тя продължи:

— Елизабет винаги говореше така, сякаш имаше още много хора, които мислят като нея. Казваше: „На последното събрание…“, а после спираше и ме поглеждаше — наполовина горда, наполовина уплашена, сякаш искаше да я разпитвам за него, за да се почувствува тя важна, но същевременно се боеше да не й причиня неприятности. Естествено, никога не я разпитвах. Не исках да й направя това удоволствие. Във всеки случай, Ли, след като се омъжих за тебе, всичко спря, докато…

И тя замълча.

— Продължавай, Йези — каза Бейли.

— Нали си спомняш, Ли, спора ни? По-точно, спора за Йезавел?

— Какво общо има този спор? — На Бейли му трябваха миг-два, за да си спомни, че това бе нейното име и че не става дума за друга жена. И той машинално се обърна към Р. Данийл с извинително обяснение: — Цялото име на Йези е Йезавел. На нея не й харесва, затова не го използува.

Р. Данийл съсредоточено кимна и Бейли си помисли: „Йосафате, защо напразно показвам притеснението си пред него?“

— Това много ме безпокоеше, Ли — каза Йези. — Наистина. Предполагам, че е било глупаво, но непрекъснато мислех върху думите ти — че Йезавел просто имала консервативни възгледи и се борела да запази обичаите на прадедите си от странните обичаи, които донесли пришълците. В крайна сметка, нали се казвах Йезавел, и винаги…