Бейли я остави да се наплаче. Прегърна я, стисна устни и погледна Р. Данийл, който спокойно отвърна на погледа му. Каза:
— А сега искам да си помислиш, Йези. Кой беше начело на вашата група?
Тя вече бе притихнала и попиваше сълзите от ъгълчетата на очите си с кърпичка.
— Начело беше човек на име Джоузеф Клемън, но той всъщност бе най-обикновен. На ръст сигурно беше не повече от пет фута и четири инча и според мене живееше под чехъл. Мисля, че е съвсем безвреден. Няма да го арестуваш, нали? Само защото ти казах името му? — Тя изглеждаше виновна и притеснена.
— Все още не се каня да арестувам никого. А как Клемън получаваше указания?
— Не зная.
— Идваха ли непознати хора на събранията? Разбираш какво имам предвид — шефове от главната квартира например?
— Понякога идваха да държат речи. Но не се случваше често, горе долу два пъти годишно.
— Знаеш ли имената им?
— Не. Винаги представяха такъв човек като „наш съмишленик“, „приятел от Джаксън Хайтс“ и така нататък.
— Ясно. Данийл!
— Да, Илия?
— Опиши хората, които забеляза. Да видим дали Йези няма да ги познае.
Р. Данийл прехвърли списъка с клинична последователност. Йези слушаше с объркано изражение изброяването на външните белези и клатеше отрицателно глава все по-категорично.
— Няма смисъл. Няма смисъл! — извика тя. — Нима мога да си спомня? Забравила съм как изглеждаха. Не мога…
Тя спря и за миг се замисли. После попита:
— Каза, че един от тях работи във ферментационен завод, така ли?
— Франсис Клусар — повтори Р. Данийл — е служител в „Нюйоркски дрожди“.
— Така… Значи, веднъж един човек държеше реч, а аз седях на първия ред и непрекъснато ме лъхваше, ама съвсем слабо, на сурови дрожди. Разбирате какво искам да кажа. Единствената причина, по която съм го запомнила, е че този ден стомахът ми не беше наред и от миризмата ми се повдигаше. Наложи се да стана и да се преместя назад, при това не можех да обясня защо го правя. Толкова ме досрамя. Може би това е човекът, за когото говорите. В крайна сметка, когато работиш с дрожди, миризмата се просмуква в дрехите ти.
И тя сбърчи нос.
— Но не си спомняш как изглеждаше, така ли? — попита Бейли.
— Не — решително каза тя.
— Добре тогава. Виж какво, Йези, ще те заведа при майка ти. Бентли ще остане при тебе и двамата няма да напускате квартала. Може да спреш Бен от училище, а аз ще уредя да ви докарват храна и полицията да следи всички коридори около апартамента.
— Ами ти? — с неуверен глас попита Йези.
— Няма да ме заплашва опасност.
— Но колко ще продължи това?
— Не зная. Може би само ден-два.
Думите му се видяха празни и на самия него.
Върнаха се на магистралата. Сега Бейли и Р. Данийл вече бяха сами. Лицето на Бейли бе потъмняло от мисли.
— Струва ми се — каза той, — че имаме работа с организация, построена на две равнища. Първото, ниско равнище, е без специфична програма и съществува само за да осигури подкрепа при евентуален преврат. Второто е с един много по-малък от тази група елит, който трябва да открием. Естрадните актьори, за които говореше Йези, не влизат в сметката.
— Всичко това следва — каза Р. Данийл, — ако приемем думите на Йези, за истина.
— Мисля — отвърна Бейли твърдо, — че можем да приемем разказа на Йези за чиста монета.
— Така изглежда — съгласи се Р. Данийл. — В мозъчните й импулси няма нищо, което да сочи патологично пристрастие към лъжата.
Бейли вдигна към Данийл поглед, изпълнен с обида.
— И аз смятам така. Няма нужда да споменаваме името й в докладите. Нали ти е ясно?
— Щом желаеш, колега Илия, добре — спокойно отвърна Данийл, — но докладът ни тогава няма да бъде нито пълен, нито точен.
Бейли каза:
— Е, може и да си прав, но това няма да навреди много. Тя доброволно ни предложи всичко, което знае, и ако споменем името й, само ще я впишат в полицейските досиета. А аз не искам това.
— В такъв случай няма да го правим, стига да сме сигурни, че не е останало нещо скрито.
— Тя не е скрила нищо, гарантирам.
— Можеш ли да ми обясниш защо думата Йезавел, защо самото звучене на едно име я е накарало да се откаже от предишните си убеждения и да промени поведението си? Мотивировката ми се вижда неясна.
Те пътуваха бавно по лъкатушещия тесен тунел. Бейли отвърна:
— Трудно ми е да ти обясня. Йезавел е рядко срещано име. Някога така се е казвала жена с много лоша слава. Йези се радваше на това. Вживяваше се в чуждото чувство за злина и така компенсираше безупречно почтения си живот.