Бейли студено го изгледа и усмивката на Прескът стана съвсем изкуствена. Прескът добави:
— Просто не желая да разстройвам работниците. Те се притесняват от полицията.
Бейли каза:
— Лоша работа, а? Клусар в сградата ли е сега?
— Да, господин полицай.
— Дайте ни тогава пръчка. А ако е изчезнал, когато стигнем там, отново ще си поговоря с вас.
Усмивката замръзна на лицето на Прескът и той едва промълви:
— Ще ви донеса пръчка, господин полицай.
Пръчката-водач бе програмирана за отдел Б-Г, втори сектор. Какво означаваше това според фабричната терминология, Бейли нямаше представа. Не му и трябваше да знае. Пръчката беше най-обикновена на вид и се побираше в дланта. Върхът й леко се нагряваше, когато посоката е вярна и бързо изстиваше, ако човек се отдалечеше. С приближаването към целта топлината се увеличаваше.
За неопитния пръчката-водач бе едва ли не безполезна, защото бързата смяна на температурата бе почти незабележима, но малко градски жители бяха неопитни точно в тази игра. Една от най-разпространените и вечни детски игри в коридорите на училищните етажи ставаше с пръчки-играчки. („Топло… топло… горещо… Студено… топло… пари… Познах!“)
Бейли бе намирал вярната посока през стотици огромни купчини с помощта на пръчка-водач и въоръжен с нея можеше да върви по най-краткия път, сякаш следваше карта.
Когато след десет минути влезе в голямата ярко осветена зала, върхът на пръчката-водач бе съвсем горещ. Бейли се обърна към най-близко стоящия до вратата работник:
— Тук ли е Франсис Клусар?
Работникът рязко завъртя глава. Бейли тръгна в указаната посока. Миризмата на дрожди бе силна и просмукваща независимо от жуженето на пречистващите въздуха помпи, които вдигаха непрестанен шум.
В другия край на стаята един човек стана на крака и започна да сваля престилката си. Беше среден на ръст и макар сравнително млад, лицето му бе набраздено от бръчки, а косата му бе започнала да се прошарва. Бършеше бавно големите си, с възлести стави ръце, в една целтекстова кърпа.
— Аз съм Франсис Клусар — каза той.
Бейли хвърли поглед на Р. Данийл. Роботът кимна.
— Хубаво — каза Бейли. — Има ли тук място, където да поговорим?
— Може и да има — бавно изрече Клусар, — но смяната ми тъкмо свършва. — Няма ли как да го отложим за утре?
— Много часове има до утре. Да свършим сега.
Бейли отвори портфейла си и го поднесе към лицето на работника. Клусар обаче продължи да бърше спокойно ръцете си, без да трепне. Каза хладно:
— Не зная каква е системата в полицейския отдел, но тук има точно определени часове за хранене, без изключения. Ако не вечерям между 17 и 17:45, ще остана гладен.
— Не се безпокойте — каза Бейли. — Ще наредя да ви донесат яденето.
— Виж ти, виж ти — без радост в гласа каза Клусар. — Съвсем като аристократ или ченге с К-3. И какво още ще последва? Самостоятелна баня?
— Просто ще отговорите на въпросите ми, Клусар — каза Бейли. — А остроумието запазете за приятелката си. Къде можем да поговорим?
— Щом настоявате, защо да не отидем при везните? Карайте. Лично аз нямам какво да ви кажа.
Бейли избута Клусар в стаята с везните. Тя бе квадратна и стерилно бяла, с отделна от залата система за пречистване на въздуха (при това по-съвършена), а на стените й се намираха поставените зад стъкло електронни везни, които се задвижват само от силово поле. Докато учеше в колежа, Бейли бе използувал някои по-евтини модели. И сега различи един вид везни, които можеха да измерват с точност една милиардна от атома. Клусар каза:
— Мисля, че известно време никой няма да влиза в стаята.
Бейли изсумтя, после се обърна към Р. Данийл:
— Би ли отишъл да поръчаш да донесат тук яденето му? И ако нямаш нищо против, почакай отвън, докато го донесат.
Проследи с поглед излизащия Р. Данийл, после каза на Клусар:
— Химик ли сте?
— С ваше позволение, аз съм цимолог.
— Каква е разликата?
Клусар го изгледа надменно.
— Химикът бърка „супата“, работи с вонята. А цимологът е този, на когото няколко милиарда души дължат живота си. Аз съм специалист по ферментацията.
— Ясно — каза Бейли.
Но Клусар продължи:
— Без тази лаборатория „Нюйоркски дрожди“ нямаше да съществува. Няма нито един ден, нито един проклет час, през който да не сме направили посявка в чайниците си от най-различните дрожди, с които разполага компанията. Проверяваме и уточняваме стандартите за храните. Следим дали дрождите се размножават правилно. Правим генетични промени, залагаме нови разновидности и ги отделяме, след което изследваме качествата им и отново ги моделираме. Когато преди две години нюйоркчани започнаха да получават ягоди извън сезона, това не бяха ягоди, приятелче. Бяха специална ферментационна култура с високо съдържание на захар, с естествен цвят и с лека вкусова добавка. И ги създадохме точно тук, в тази стая. Преди двадесет години Saccharomyces olei Benedictae беше само разновидност на храст с отвратителен вкус на лой и не ставаше за нищо. Сега продължава да има вкус на лой, но мастното му съдържание е скочило от 15 на 87 процента. Ако днес използувате магистралата, припомнете си, че е смазана именно с разновидността на това масло, с А-3 №7. Създадено точно в тази стая. Така че не ме наричайте химик. Аз съм цимолог.