Клусар на няколко пъти безуспешно се бе опитвал да прекъсне сърдитите думи, които изригнаха от Бейли. Сега, когато Бейли спря, защото усети емоционално изтощение, той с тих глас каза:
— Дрънканици на ченге. Нищо не разбираш ти.
Р. Данийл се върна.
Бейли го погледна и се намръщи — отчасти защото все още бе ядосан, отчасти защото към това се прибави и ново чувство — на досада.
— Защо се забави? — попита той Р. Данийл.
— Трудно се свързах с комисаря Ендърби, Илия. Оказа се, че все още е на работа.
Бейли погледна часовника си.
— По това време? Защо?
— Положението в момента е доста объркано. В отдела са намерили труп.
— Какво?! За бога, кой е убит?
— Куриерът, Р. Сами.
Бейли онемя. Зяпна робота и извика разярен:
— Стори ми се, че каза „труп“!
Р. Данийл с готовност се поправи:
— Робот с напълно разрушен мозък, щом предпочиташ друго определение.
Внезапно Клусар избухна в смях и Бейли му каза с дрезгав глас:
— Млък! Ясно ли е? — И нарочно разкопча бластера си. Клусар мигновено притихна. Бейли каза:
— И какво от това? На Р. Сами му е гръмнала някоя схема. Голяма работа.
— Комисарят Ендърби не обясни подробно, Илия, но макар да не го каза направо, останах с впечатлението, че според него Р. Сами е бил умишлено повреден. — И докато Бейли безмълвно вникваше в думите му, той добави: — Или, ако предпочиташ друго определение, Р. Сами е бил убит.
16. ВЪПРОСИ, ЗАСЯГАЩИ ЕДНА МОТИВИРОВКА
Бейли прибра бластера си, но ръката му остана на дулото. Каза:
— Клусар, тръгвай пред нас. Посока — улица седемнадесета, изход Б.
— Не съм се нахранил — възпротиви се Клусар.
— Лошо — с нетърпение в гласа каза Бейли. — Яденето ти е на пода, където го изсипа.
— Имам право да се нахраня.
— Или ще се нахраниш в ареста, или ще изпуснеш това ядене. Няма да умреш от глад. Тръгвай.
Тримата мълчаливо преминаха през лабиринта на „Нюйоркски дрожди“ — Клусар най-отпред, Бейли зад гърба му, а най-отзад — Р. Данийл.
Едва след като Бейли и Р. Данийл се обадиха на секретарката, че си отиват, след като Клусар бе съобщил, че ще отсъствува от работа и бе помолил да изпратят човек, който да изчисти стаята с везните, едва след като излязоха извън сградата и стигнаха до патрулната кола, Клусар каза:
— Почакайте.
Изостана, обърна се към Р. Данийл и преди Бейли да понечи да му попречи, пристъпи напред, замахна с все сила и залепи плесница на робота.
— По дяволите, какво правиш?! — извика Бейли и грубо го сграбчи.
Клусар не се съпротивлява на детектива. Каза ухилено:
— Не бой се, ще дойда. Просто исках сам да се уверя.
Р. Данийл, който се бе отдръпнал, но все пак не бе успял да избегне удара, спокойно гледаше Клусар. На страната му не остана никакъв белег — кожата дори не се бе зачервила. Каза:
— Постъпката ти беше опасна за тебе, Франсис. Ако не бях отстъпил назад, можеше да нараниш ръката си. Както и да е — съжалявам, че ти причиних болка.
Клусар избухна в смях. Бейли каза:
— Влизай, Клусар. Влизай и ти, Данийл. Седни отзад с него. И гледай да не се движи, дори ако заради това се сдобие със счупена ръка. Смятай го за заповед.
— Ами Първият закон? — подигравателно попита Клусар.
— Мисля, че Данийл е достатъчно силен и бърз, за да те спре, без да те нарани, но може и да ти е от полза, ако без да иска, ти счупи ръцете.
Бейли седна зад кормилото и патрулната кола набра скорост. Въздушният поток рошеше косата и на него, и на Клусар, но косата на Р. Данийл оставаше пригладена. Р. Данийл каза тихо на Клусар:
— Защо се боите от роботите, господин Клусар? За да не ви изместят от работа ли?
Бейли не можеше да се обърне, за да види израза върху лицето на Клусар, но бе сигурен, че то отразява твърдо и непоколебимо отвращение и че цимологът е седнал колкото се може по-далече от Р. Данийл.