Чу се гласът на Клусар:
— И заради мене, и заради децата ми. И заради всички деца.
— Положително е възможно да се промени нещо. Например, ако вашите деца приемат да бъдат подготвяни за преселване…
— И ти ли? — прекъсна го Клусар. — Полицаят вече ми говори за преселването. Обучен е като истински робот. Може в същност и да е робот.
Бейли изръмжа:
— Стига, престани!
Р. Данийл каза с равен глас:
— Курсът за обучаване на бъдещи емигранти ще означава сигурност, ще гарантира класификация и ще позволи правенето на кариера. Ако мислите за развитието на децата си, това не е за пренебрегване.
— Няма да слушам нищо от някакъв си робот, от вселенец или от която и да е хиена, подучена от правителството — каза Клусар.
И толкова. Тишината на магистралата ги обгърна, чуваше се само тихото жужене на патрулната кола и свистенето на гумите върху настилката.
Когато стигнаха в Полицията, Бейли подписа заповед за задържането на Клусар и го предаде на когото трябва. След това двамата с Р. Данийл се качиха на мотоспиралата и слязоха горе, на етажа на Главната квартира.
Р. Данийл, както предполагаше Бейли, не показа да е изненадан, че не взеха асансьор. Бейли започваше да привиква към странната смесица на индивидуалност и подчиняемост у робота, затова престана да се съобразява с него. За да прескочат вертикалната празнота между ареста и Главната квартира, беше най-логично да се качат на асансьора. Мотоспиралата, която представлява дълга движеща се стълба, бе удобна само за кратки разстояния нагоре или надолу — най-много за два-три етажа. Хора с различни служебни задължения се качваха и слизаха от нея всеки миг. Само Бейли и Р. Данийл останаха да се возят дълго нагоре, бавно и неотстъпно.
Бейли усещаше, че има нужда от време. В най-добрия случай това щяха да бъдат някакви си минути, но горе в Главната квартира щеше да бъде въвлечен бурно в друга фаза на проблема, а той искаше да си почине. Искаше да може да си помисли и да се ориентира. Но колкото и бавно да се движеше, мотоспиралата бе прекалено бърза, за да го задоволи.
Р. Данийл каза:
— Изглежда, че няма да разпитваме Клусар веднага.
— Ще почака — с раздразнение отвърна Бейли. — Първо да разберем каква е тая работа с Р. Сами. — И добави, мърморейки, повече на себе си, отколкото на Р. Данийл: — Не е възможно да бъде изолирано, сигурно има някаква връзка.
Р. Данийл продължи:
— Жалко. Мозъчните способности на Клусар…
— Има ли им нещо?
— Променили са се по странен начин. Какво се случи между двама ви в стаята с везните, когато ме нямаше?
Бейли отговори разсеяно:
— Нищо, само му държах проповед. Предадох му евангелието според тълкуванието на доктор Фастълф.
— Не те разбирам, Илия.
Бейли въздъхна и каза:
— Ами… Опитах се да му внуша, че няма нищо лошо в това Земята да използува роботи и да прати излишъка от населението си на други планети. Опитах се да му избия от главата някои от дрънканиците на средновековниците. Един господ знае защо го направих. Никога не съм смятал, че имам качества на мисионер. Както и да е, нищо друго не е ставало.
— Ясно. Е, това обяснява нещата донякъде. Може да се вмести в общата картина. Кажи ми, Илия, а какво му разправи за роботите?
— Наистина ли те интересува? Казах му, че роботите са просто едни машини. Това пък беше евангелието според доктор Геригъл. Струва ми се, че има безброй много евангелиста.
— Казал ли си му случайно, че човек може да удари робот, без да се опасява роботът да му върне — така, както се удря неодушевен предмет?
— Освен крушата за бокс, струва ми се. Да, казах му. Но ти как се досети? — И Бейли с любопитство загледа робота.
— Това отговаря на измененията в мозъчните импулси — отвърна Р. Данийл. — И обяснява защо ме удари по лицето, когато излязохме от завода. Сигурно си е мислил за думите ти и едновременно с това е искал да провери твърдението ти, да се освободи от агресивните си чувства и с удоволствие да изпита своето превъзходство. За да бъде с такава мотивировка и като се имат предвид делта променливите в неговата петостепенна… — Данийл спря, дълго мълча и продължи:
— Да, твърде интересно. Струва ми се, че вече мога да съставя пълна и цялостна картина на данните.
Наближаваха етажа на Главната квартира. Бейли каза:
— Колко е часът? — И веднага си помисли: „Що за глупост? По-малко време ще ми отнеме, ако си погледна часовника“.
Но независимо от това знаеше защо беше задал този въпрос. Мотивът му не беше много по-различен от мотива на Клусар да цапардоса Р. Данийл. Даваше на робота някаква заповед, която да подчертае същността му на робот, а същевременно и човешката същност на Бейли. Отново си помисли: „Всички ние сме братя. Под кожата, над кожата, навсякъде. Йосафате!“ Р. Данийл отговори: