— А това какво отношение има към тебе, Илия?
Бейли пресилено се усмихна, но удълженото му лице не беше весело.
— Много пряко. Алфа-пръскачката е била взета от Уилиамсбъргската атомна централа. Ние с тебе минахме вчера оттам. Видяха ни и този факт няма да остане тайна. Това ми е дало възможност да се сдобия с оръжието, както и обяснява мотива ми да извърша престъплението. А може да излезе, че ние с тебе сме били последните, които са видели и чули живия Р. Сами — като се изключи, разбира се, истинският убиец.
— Аз бях заедно с тебе в атомната централа и мога да свидетелствувам, че не си имал възможност да откраднеш алфа-пръскачката.
— Благодаря — тъжно каза Бейли, — но ти си робот и показанията ти нямат законна сила.
— Комисарят е твой приятел. Ще обърне внимание.
— Комисарят трябва да си пази службата и вече се чувствува малко неловко по отношение на мене. В това отвратително положение има само един начин да се отърва.
— Да?
— Задавам си въпроса, защо ме злепоставят? Явно за да се избавят от мене. Но защо? И пак си отговарям — аз представлявам опасност за някого. Полагам всички усилия, за да застраша този, който е убил доктор Сартън във Вселенското селище. Това може да са, разбира се, средновековниците, или поне някаква тяхна вътрешна групичка. На тази групичка й е известно, че съм минал през атомната централа — поне един от тях ме е следвал по лентите дотам, макар ти да си мислеше, че са изостанали. Излиза, че ако успея да открия убиеца на доктор Сартън, ще открия и човека, или хората, които се опитват да ме премахнат. Ако успея да проумея случая, ако го разгадая, веднага като последствие ще бъда в безопасност. Йези също. Няма да го понеса, ако тя… Но не разполагам с толкова време. — Юмруците на Бейли конвулсивно се свиваха и отпускаха. — Не разполагам с толкова време.
Бейли погледна с внезапна надежда изрязаното като с длето лице на Р. Данийл. Каквото и създание да беше, роботът притежаваше сила и преданост и не го вълнуваха егоистични подбуди. Можеше ли човек да иска нещо повече от един приятел? Бейли се нуждаеше от приятел и нямаше намерение да се вглежда придирчиво във факта, че точно този приятел има вместо кръвоносни съдове разни механизми.
Но Р. Данийл клатеше отрицателно глава. Каза:
— Съжалявам, Илия… — макар на лицето му, естествено, да нямаше и следа от жалост, — но не съм схванал нищо от това. Може би действията ми са били в твоя вреда. Съжалявам, ако според общоприетите понятия за доброта това е било необходимо.
— Какви общоприети понятия? — заекна Бейли.
— Свързах се с доктор Фастълф.
— Йосафате! Кога?
— Докато се хранеше.
Бейли стисна зъби.
— Е? — успя да изрече той. — И какво?
— Ще трябва да отхвърлиш обвиненията, че си убил Р. Сами по някакъв друг начин, а не защото разследваш убийството на моя създател Сартън. Като последствие от сведенията, които дадох, нашите хора във Вселенското селище са решили да сложат край на разследването още днес и да започнат да съставят планове за напускането на Вселенското селище и Земята.
17. КРАЯТ НА ЕДИН ПРОЕКТ
Бейли погледна часовника си почти несъзнателно. Беше 21:45. След два часа и петнадесет минути щеше да настъпи полунощ. Той бе станал преди шест сутринта и живееше под напрежение вече от два и половина дни. Усещаше, че всичко е пропито от някакво чувство за нереалност.
Посегна да вземе лулата си и торбичката, където бяха скъпоценните трошици тютюн, и като запази с мъка гласа си непроменен, каза:
— За какво става дума, Данийл?
— Нима не разбираш? — отвърна Р. Данийл. — Толкова е очевидно.
Бейли търпеливо каза:
— Не разбирам. Не е очевидно.
— Ние сме тук — каза роботът, — а под „ние“ аз имам предвид нашите хора във Вселенското селище, за да разрушим обвивката, покрила Земята, и да принудим жителите й отново да се преселят и да се заемат с колонизация.
— Това ми е известно. Моля те, не се задълбочавай в този въпрос.
— Нужно е, защото той е същественият. Ясно ти е, че се стремяхме да накажем убиеца на доктор Сартън не защото с това очаквахме да го съживим, а само защото ако не успеехме, това щеше да укрепи становището на нашите политици от Звездните светове, които са против самото съществуване на Вселенското селище.
— Но сега — изведнъж избухна Бейли, — казваш, че се готвите да си отидете у дома доброволно. Защо? Защо, за бога? Ключът към убийството на доктор Сартън е почти намерен. Трябва да е почти намерен, иначе нямаше толкова да се мъчат да ме изхвърлят от разследването. Имам чувството, че съм събрал всички данни, необходими, за да стигна до отговора. Той е някъде тук! — И Бейли заудря с юмрук главата си. — И може да изскочи навън от едно изречение, от една дума!