— След което сте се отказали и сега си заминавате?
— Не, не това е причината. Преди малко ти казах, че сме доволни, че земните жители ще започнат колонизацията. И точно от тебе получихме този отговор.
— От мене ли?! Как?
— Ти говори на Франсис Клусар за предимствата на колонизацията. По мое мнение говори твърде разпалено. Нашият експеримент с теб доведе поне до това. И цереброаналитичните данни на Клусар се промениха. Естествено, твърде неуловимо, но все пак се промениха.
— Според тебе съм го убедил, че съм прав? Не ми се вярва.
— Не, убеждаването не става толкова лесно. Но цереброаналитичните промени решително показваха, че мозъка на средновековника е податлив на подобно убеждаване. По-нататък аз експериментирах сам. Когато напуснахме Ферментационното градче, тези церебрални промени ме накараха да предположа какво се е случило между двама ви, затова споменах за емигрантското училище, което би осигурило бъдещето на децата на Клусар. Той се противопостави, но отново излъчванията му се промениха и ми стана съвсем ясно, че това е верният метод срещу съпротивлението. — Р. Данийл поспря, после продължи: — Явлението, наричано „средновековност“, се характеризира със силен стремеж към пионерска дейност. Естествено, посоката, в която се развива този стремеж, е самата Земя — тя е налице и има за прецедент голямо минало. Но образът на далечните светове е нещо подобно и един романтик може лесно да се обърне към него — по същия механизъм, по който Клусар бе привлечен от идеята само след една твоя лекция. Ето, виждаш — излезе, че ние от Вселенското селище сме успели, без да разберем. Не нещата, които се опитвахме да въведем, а най-вече самото ни присъствие се оказа вреден фактор. Заради нас кристализираха романтичните мечти да се върне Земята към Средновековността, заради нас е била създадена организация. В крайна сметка, именно средновековниците искат да счупят схемата на обичайното, а не управата на Града, която най-много би спечелила от това да се запази статуквото. Ако напуснем Вселенското селище сега, ако спрем да дразним средновековниците с непрестанното си присъствие, за да се посветят те на Земята и на нейното спасение, ако тайно оставим след себе си няколко души или роботи, като мене например, заедно със симпатизиращи ни като тебе земни жители, може да се сложи началото на емигрантските училища, за които говорих. Така средновековниците най-после ще отвърнат поглед от Земята. Ще им потрябват роботи, които или ще вземат от нас, или сами ще направят. И ще си създадат собствена, подходяща за тях C/Fe култура.
Тази реч бе твърде дълга за Р. Данийл. Сигурно и той самият го съзнаваше, защото след като помълча, добави:
— Казвам ти всичко това, за да ти обясня защо се налага да извърша нещо, с което мога да ти навредя.
Бейли горчиво си помисли: „Роботът не бива да наврежда на човешко същество, освен ако не може да измисли начин, по който да докаже, че в крайна сметка това е за доброто на човека.“ А на глас каза:
— Почакай. Нека да внеса практическа нотка. Вие ще се завърнете в световете си и ще разправяте, че един земен жител е убил вселенец и е останал ненаказан. Звездните светове ще поискат обезщетение от Земята, а аз те уверявам, че Земята вече не е склонна да търпи подобно отношение. Ще стане лошо.
— Сигурен съм, че това няма да се случи, Илия. Групировките от нашите планети, които имат най-голям интерес да оказват натиск за получаване на обезщетение, ще бъдат и най-заинтересувани да прекратят съществуването на Вселенското селище. Няма да ни е трудно да предложим последното като намек да се откажат от първото. Поне това се готвим да направим. Земята ще бъде оставена намира.
Бейли не издържа и се обади с глас, изпълнен с внезапно отчаяние:
— А къде е моето място във всичко това? Ако Вселенското селище поиска, комисарят веднага ще спре разследването, но случаят с Р. Сами ще продължи да се изяснява, тъй като говори за корупция в самия отдел. Всеки миг той може да се върне с куп доказателства против мене. Това ми е известно. Така са си наумили. Ще ме декласифицират Данийл. А трябва да мисля и за Йези. Ще й лепнат етикета „престъпница“. А Бентли…
Р. Данийл го прекъсна:
— Илия, не бива да смяташ, че не разбирам положението, в което си се озовал. Но в името на доброто на човечеството трябва да понасяме дребните злини. Доктор Сартън остави вдовица, две деца сираци, родители, сестра, много приятели. Всички те положително оплакват смъртта му и страдат от мисълта, че убиецът му не е бил открит и наказан.
— Тогава защо не останете, докато бъде открит?
— Вече не е необходимо.