Выбрать главу

Бейли отново бе станал „колега“. Засмя се и каза:

— Когато бях във Вселенското селище, не спомена ли доктор Фастълф, че е направен филм на местопрестъплението?

— Спомена — отвърна Р. Данийл.

— Можеш ли да получиш копие от филма?

— Мога, колега Илия.

— Имам предвид, сега. Веднага!

— Ако мога да използувам предавателя в отдела, ще го имаме след десет минути.

На практика стана за по-кратко време. Бейли гледаше втренчено алуминиевото блокче, което държеше в треперещите си ръце. Хитроумните приспособления от Вселенското селище бяха запечатали здраво в него определен атомен модел. Точно в този миг на прага застана комисарят Джулиъс Ендърби. Съзря Бейли и вместо тревога, на лицето му се появи израз, вещаещ буря. Каза с несигурен глас:

— Виж какво, Ли, ужасно много време ти отне това ядене.

— Бях съсипан от умора, комисарю. Прощавай, че те забавих.

— Нямаше да имам нищо против, обаче… По-добре ела в кабинета ми.

Бейли стрелна с поглед Р. Данийл, но не срещна разбиране. И те заедно излязоха от бюфета.

Джулиъс Ендърби крачеше пред бюрото си — напред-назад, напред-назад. Бейли го наблюдаваше, но се чувствуваше неспокоен. От време на време поглеждаше часовника си. Комисарят вдигна очилата на челото си и разтърка очите с палеца и показалеца. Кожата наоколо стана на червени петна. После сложи очилата на мястото им и запримига зад тях, загледан в Бейли. Изведнъж каза:

— Ли, кога за последен път си бил в Уилиамсбъргската атомна централа?

— Вчера, след като излязох от службата — отвърна Бейли. — Според мен около осемнадесет часа или малко по-късно.

Комисарят поклати глава:

— А защо не ми каза направо?

— Канех се. Не съм дал все още официални показания.

— И какво правеше там?

— Просто минавах на път към временната ни квартира.

Комисарят се спря, застана пред Бейли и каза:

— Не е добре това, Ли. Никой не минава през атомна централа на път за другаде.

Бейли сви рамене. Нямаше смисъл да разказва историята как ги бяха преследвали средновековниците и как бяха хвърчали по лентите. Поне не сега. Каза:

— Ако намекваш, че съм имал възможност да дигна алфа-пръскачката, която е унищожила Р. Сами, ще ти припомня, че с мен беше Р. Данийл, а той ще потвърди, че без да спра минах през централата, и че когато излязохме, не носех алфа-пръскачка.

Комисарят бавно седна. Не погледна към Р. Данийл, нито му предложи да говори. Опря пухкавите си бели ръце на бюрото пред себе си и ги загледа, а лицето му доби дълбоко нещастен израз. Каза:

— Ли, не зная какво да ти говоря или какво да си мисля. При това не е от значение, че партньорът ти… е послужил като алиби. Той не може да дава показания.

— Все пак отричам да съм вземал алфа-пръскачка.

Комисарят чупеше и извиваше пръстите си. Каза:

— Ли, а защо Йези е идвала при теб следобеда?

— Вече ме попита, комисарю. Отговорът е същият. По семейни въпроси.

— Разполагам със сведения от Франсис Клусар, Ли.

— Какви сведения?

— Той твърди, че Йезавел Бейли членува в организация на средновековници, която си е поставила за цел да свали правителството със сила.

— Сигурен ли си, че говори за същото лице? Бейли е разпространена фамилия.

— Но Йезавел Бейли е една.

— Той каза името й, така ли?

— Каза „Йезавел“. Чух го с ушите си, Илия. Не ти говоря по чужди приказки.

— Е добре. Йези е членувала в безобидна налудничава организация. Не е правила друго, освен да посещава събрания, което много й е тежало.

— Това няма да изглежда така на съдебните следователи, Ли.

— Искаш да кажеш, че ще ме задържите по обвинението, че съм повредил държавна собственост в лицето на Р. Сами, така ли?

— Надявам се, че няма, Ли, но нещата изглеждат много зле. Всички знаят, че не обичаше Р. Сами. Видели са, че жена ти разговаря с него днес следобед. Плачела е, чули са отчасти и какво е казала. Думите й сами по себе си са били невинни, но две и две прави четири, Ли. Може да си решил, че е било опасно, ако дадеш възможност на Р. Сами да говори. А именно ти си можел да си набавиш оръжието.

Бейли го прекъсна:

— Ако се опитвах да сваля от Йези всякакви обвинения, щях ли да доведа Франсис Клусар? Той явно знае за нея много повече, отколкото Р. Сами. И още нещо. Минах през атомната централа осемнадесет часа преди Р. Сами да разговаря с Йези. Дали съм знаел толкова време предварително, че ще трябва да го унищожа, за да взема благодарение на ясновидството си алфа-пръскачката?

Комисарят каза:

— Доводите ти са убедителни. Ще направя всичко, което е по силите ми. Съжалявам за станалото, Ли.