— Така ли? Значи наистина вярваш, че не съм го направил комисарю?
Ендърби бавно каза:
— Не зная какво да мисля, Ли. Ще бъда откровен с тебе.
— Тогава нека аз ти кажа какво да мислиш, комисарю. Това е един старателно подготвен капан.
Комисарят се сепна.
— Е, почакай, Ли. Не действувай пипнешком. С такова поведение на защита няма да спечелиш никакво съчувствие. Прекалено много негодници са го използували.
— Не търся съчувствие. Казвам истината. Изваждат ме от обращение, за да ми попречат да науча подробностите около убийството на Сартън. Много жалко за замислите на противника ми, но е прекалено късно за това.
— Какво?
Бейли погледна часовника си. Беше точно 23 часът. Каза:
— Зная кой ми слага капан, зная как и от кого е бил убит доктор Сартън и имам цял час, в който да ти разкажа това, да заловя убиеца и да приключа разследването.
18. КРАЯТ НА РАЗСЛЕДВАНЕТО
С присвити очи комисарят Ендърби гледаше ядосано Бейли.
— Какво се каниш да правиш? Опита нещо подобно вчера сутринта под куполата на Фастълф. Да го повтаряш е ненужно. Моля те.
Бейли кимна.
— Зная. Първия път сбърках.
И си помисли, освирепял: „Сбърках и втория път. Но не и сега, този път — не, не…“
Мисълта се изгуби, разпадна се като микробатерия под действието на позитронен амортизатор. Бейли каза:
— Съди сам, комисарю. Да допуснем, че доказателствата против мене са били подхвърлени. Поне в това ме следвай и виж къде стигаш. Запитай се кой би могъл да преиначава доказателства. Явно само човек, който знае, че вчера съм бил в Уилиамбъргската централа.
— Добре. И кой е той?
Бейли отвърна:
— На излизане от столовата ме преследваше група средновековници. Изплъзнах им се, или поне така си мислех, но явно поне един от тях е видял, че минавам през централата. Ясно ти е, че единствената ми цел при това беше да ги заблудя още повече.
Комисарят се замисли.
— А Клусар? С тях ли беше?
Бейли кимна.
Ендърби каза.
— Добре, ще го разпитаме. Ако знае нещо, ще го измъкнем от него. Какво повече мога да направя, Ли?
— Почакай. Не ме прекъсвай. Разбираш ли гледната ми точка?
— Е, да речем, че я разбирам… — Комисарят скръсти ръце. — Клусар те е видял, че влизаш в Уилиамсбъргската централа, ако те е видял друг от групата му, предал му го е. Той е решил да използува този факт, за да ти направи мръсно и да те извади от разследването. Това ли ми казваш?
— Приблизително.
— Добре. — На комисаря явно взе да му харесва. — Той, естествено, знае, че жена ти е член на организацията, затова е бил сигурен, че ти не би допуснал да надничат отблизо в личния ти живот. Смятал е, че ще предпочетеш да си подадеш оставката, вместо да се противопоставяш на косвени улики. Между другото, Ли, мислиш ли да си подадеш оставката? Искам да кажа, ако нещата наистина тръгнат зле. Можем да потулим всичко…
— Няма да го направя и след милион години, комисарю.
Ендърби сви рамене.
— Докъде бях стигнал? А, да, значи той е взел алфа-пръскачката вероятно посредством свой съмишленик в централата и е накарал друг съмишленик да се заеме с унищожаването на Р. Сами. — Пръстите на комисаря леко забарабаниха по бюрото. — Не става, Ли.
— Защо да не става?
— Прекалено пресилено е. Твърде много са съмишлениците. А между другото, Клусар има непоклатимо алиби за нощта и сутринта на убийството във Вселенското селище. Проверихме това почти веднага, макар че аз бях единственият, който знаеше защо проверяваме точно това време.
Бейли каза:
— Не съм твърдял, че това е Клусар, комисарю. Ти го твърдиш. Може да е бил който и да е от средновековническата организация. Клусар просто е притежателят на лице, което Данийл разпозна. Аз дори не мисля, че заема особено важно място в организацията. Макар че в него има едно странно нещо.
— Какво? — попита Ендърби, с подозрение в гласа.
— Той знае, че Йези е член на организацията. Мислиш ли, че познава всеки член?
— Нямам представа. Но за Йези поне знае. Може би тя е била известна, защото е жена на полицай. Може затова да я е запомнил.
— Ти каза, че той веднага съобщил, че Йезавел Бейли е член на организацията. Така ли го каза? Йезавел Бейли?
Ендърби кимна:
— Знаеш вече, с ушите си го чух.
— Точно там е странното, комисарю. Йези престана да използува цялото си име още преди Бентли да се роди. Нито веднъж не го е използувала. Зная това със сигурност. Тя се е присъединила към средновековниците именно след като се отказа от пълното си име. Зная това със сигурност. Как е станало така, че Клусар да я познава като Йезавел?
Комисарят се изчерви и побърза да каже: