Р. Данийл се обади:
— Не виждам смисъла във въпроса ти, колега Илия.
Бейли си помисли: „Ще бъда «колега Илия» още само десет минути. Бързо! Говори бързо! И мисли бързо!“ — каза си той.
Докато говореше, боравеше с изображението на сцената в дома на доктор Сартън. Неумело го увеличи, а пръстите му бяха несигурни, защото се чувствуваше много напрегнат. Бавно, на тласъци, тялото уголеми размерите си, стана по-широко, по-обемно, по високо и се приближи. Бейли почти подушваше миризмата на изгоряла плът. Главата, раменете и част от едната му ръка бяха неестествено извити и свързани с таза и краката само посредством овъгления остатък от гръбнака, от който стърчаха начупени изгорени ребра.
Бейли крадешком погледна комисаря. Ендърби беше затворил очи, сякаш му прилошаваше. И на Бейли му прилошаваше, но трябваше да гледа. Бавно завъртя триизмерното изображение, като натискаше разни копчета на предавателя — то закръжи и подът около трупа се доближи, за да може да бъде разглеждан квадрат по квадрат. Пръстът му се плъзна и заснетият под изведнъж се наклони и до такава степен се уголеми, че трупът и всичко наоколо се смесиха в една неяснота, извън решаващата сила на предавателя. Бейли намали увеличението и трупът излезе вън от картината.
Продължаваше да говори. Нямаше как. Не можеше да спре, преди да намери това, което търсеше. А не го ли намереше, всичките му приказки щяха да бъдат напразни. Дори по-лошо. Сърцето му туптеше силно, усещаше пулсирането чак в главата си. Каза:
— Комисарят не може да извърши умишлено убийство. Вярно! Но — умишлено. А всеки човек може да убие по невнимание. Комисарят не е влязъл във Вселенското селище, за да убие доктор Сартън. Той е влязъл, за да убие тебе, Данийл, тебе! Има ли нещо в тази цереброанализа, което да сочи, че той е неспособен да разруши една машина? А това не е убийство, то е просто саботаж. Комисарят е средновековник, и то ревностен. Работил е с доктор Сартън и е знаел какво е предназначението на създаването ти, Данийл. Боял се е, че целта може да бъде постигната, че земните жители в крайна сметка ще бъдат откъснати от Земята. Затова е решил да те унищожи, Данийл. Ти си бил тогава единственият продукт от този тип и той е имал пълното основание да си мисли, че като демонстрира колко настойчиви са земните средновековници, ще обезкуражи вселенците. Знаел е колко силно е в Звездните светове преобладаващото мнение, че трябва изобщо да се сложи край на Вселенския проект. Доктор Сартън сигурно го е споделил с него. И той е смятал, че с това ще даде последния тласък в нужната посока. Не твърдя, че мисълта дори да убие тебе, Данийл, му е била приятна. Щял е да накара Р. Сами да свърши това, предполагам, ако ти не изглеждаше толкова много като човек, защото един примитивен робот като Р. Сами не би могъл нито да направи разлика, нито да го проумее. Първият закон би го спрял. Или пък комисарят е щял да накара друг човек да го извърши, ако той самият не е бил единственият със свободен достъп до Вселенското селище по всяко време. Нека ви опиша какъв може да е бил планът на комисаря според моите предположения. Признавам, че правя догадки, но мисля, че не греша. Комисарят се уговаря за среща с доктор Сартън, но нарочно отива по-рано — в същност, рано призори. Предполагам, че по това време доктор Сартън е спял, но ти, Данийл, си бил буден. Допускам, между другото, че ти си живял при доктор Сартън, Данийл.
Роботът кимна:
— Правилно смяташ, колега Илия.
Бейли каза:
— Тогава нека продължа. Ти би трябвало да отвориш вратата на куполата, Данийл, да бъдеш застрелян с бластера в главата или гърдите и с това да се свърши. Комисарят е щял веднага да тръгне и да прекоси в ранното утро безлюдните улици на Вселенското селище до там, където го е чакал Р. Сами. Щял е да му даде бластера, а после бавно да се върне у доктор Сартън. При нужда, щял е сам „да открие“ тялото, макар че е предпочитал да го направи някой друг. Ако го бяха разпитали за ранното му посещение, предполагам, щеше да каже, че е отишъл да съобщи на доктор Сартън слуховете, че средновековниците се готвят да нападнат Вселенското селище, че настоява да бъдат взети тайни мерки, за да се избегне откритият сблъсък между вселенците и земните жители. Мъртвият робот е трябвало да се яви като една подкрепа на думите му. А ако те бяха попитали, комисарю, защо е минало толкова време между влизането ти във Вселенското селище и пристигането ти в куполата на доктор Сартън, ти би могъл да кажеш — чакай да видя какво… да, че си видял някой да се измъква по улиците към полето. Че известно време си го преследвал. Това също щеше да ги прати за зелен хайвер. Колкото до Р. Сами, никой не би го забелязал. Няма нищо необикновено да видиш робот край фермите извън града. Близко ли съм до истината, комисарю?