— Стига си се надявал и продължавай да опитваш, Джим — казах си аз и добавих няколко ругатни с надеждата да повдигна духа си. Трябваше да се кача там!
Този път отстъпих чак до ръба, задните части на коленете ми опряха в парапета и няколко пъти дълбоко си поех дъх. Давай!
Тичай бързо, сега — скачай!
Дясната ми ръка докосна ръба. Сграбчих го и се повдигнах. Хванах се и с лявата и си помогнах с нея, като се драсках и удрях в грубата метална повърхност. Най-после успях да се изкатеря върху резервоара.
Отпуснах се силно задъхан. На няма и крачка от лицето ми някаква мъртва птичка бе втренчила пустите си очи в моите. Понечих да се отдръпна, когато чух, че вратата тежко се тръшва навън върху покрива.
— Побутни ме нагоре, а? Заклещих се!
По хриптенето и сумтенето бях сигурен, че това трябва да е един от дебелите пазачи, които бях видял на етажа под мен. Новото тежко дишане и пухтене съобщи за появяването на тлъстия му спътник.
— Не знам какво правим тук горе — изхленчи първият.
— Аз пък знам — доста решително отвърна другият. — Изпълняваме заповед, която никога не е навредила на някого.
— Но вратата беше заключена.
— Както и вратата на килията, през която е минал. Огледай наоколо.
Тежките стъпки обиколиха покрива, после се върнаха обратно.
— Няма го тук. Няма къде да се скрие. Даже не виси от ръба, защото погледнах.
— Има още едно място, което не сме проверили.
През здравия метал можех да усетя как очите им пламтят към мен. Сърцето ми отново бе започнало бясно да бие. Прилепих се към ръждивата повърхност и ме обзе отчаяние, когато стъпките им започнаха да се приближават.
— Невъзможно е да се е качил там. Прекалено високо е. Не мога даже да достигна върха.
— Ти не можеш да достигнеш дори връзките на обувките си, когато се наведеш. Хайде, помогни ми. Ако ме повдигнеш за крака, ще успея да стигна догоре и да се хвана. Трябва да хвърля само един поглед.
Колко прав беше! Само един поглед. И аз не можех да направя нищо. Летаргията на поражението ме надвиваше. Лежах там и слушах приближаващото се дращене, последвано от ругатни и пухтене. На няма и стъпка от лицето ми се появи широка длан, която опипваше ръба.
Трябва да е било подсъзнателно, защото, кълна се, не вложих никаква логична мисъл. Ръката ми се протегна и бутна мъртвата птица напред до самия край под пръстите му, които се затвориха точно над нея.
Резултатът бе изключително задоволителен. Птицата изчезна, дланта също, последвани от крясъци, викове, дращене и две силни тупвания.
— Защо направи това…?
— Хванах я и ъ-ъ-ъ, о-ох! Глезенът ми е счупен.
— Виж дали можеш да стоиш на него. Ето, хвани се за рамото ми. Подскачай на един крак, така…
Слизането им през вратата се придружаваше от много викове и аз се отпуснах с облекчение и удоволствие. Можеха скоро да се върнат, имаше такава вероятност, но поне първият рунд беше мой.
Докато секундите, а после и минутите бавно отминаваха, осъзнах, че съм спечелил и втория. Претърсването се бе отдалечило от покрива. За момента. Сирените спряха и суетнята се премести долу. Разнасяха се крясъци, затръшване на врати и форсиране на двигатели, докато колите излизаха нанякъде в нощта. Не много скоро след това — чудо на чудесата — лампите започнаха да изгасват. Първоначалното претърсване беше завършило. Постепенно задрямах, после рязко се отърсих от съня.
— Глупак! Все още си вътре. Претърсването приключи, но затворът продължава да е силно охраняван. И можеш да заложиш последния си долар, че веднага след разсъмване ще започнат да оглеждат всяко ъгълче. Този път ще дойдат тук горе със стълба. Като имаш предвид това, време е да се размърдаш.
Знаех и къде точно да отида. На последното място, където щяха да ме търсят тази нощ.
За пореден път се спуснах през вратата в покрива и минах по тъмния коридор. Някои от затворниците все още бърбореха за последните събития, но изглежда, всички те се бяха върнали на койките си. Безшумно се прокраднах надолу по стълбите и стигнах до килия 567В. Отключих вратата в абсолютна тишина и по същия начин я затворих зад себе си. След това застанах до койката, върху която моето приятелче Уили спеше със съня на предателите.
Затиснах с длан устата му. Очите му рязко се отвориха и с първично и садистично удоволствие аз прошепнах в ухото му:
— Мъртъв си, предател такъв, съвсем мъртъв. Ти повика пазачите и сега ще си получиш заслуженото…