Студената бира никога не ми се е струвала по-вкусна. Първата дори не успя да докосне стените на гърлото ми и зацвъртя, когато стигна в стомаха ми. Отпих глътка от втората и откъснах ушенцето на самозатоплящата се опаковка печени на скара ребра от свинепрасе. Веднага щом от отвора засвистя пара, отворих капака и извадих едно от ребрата с дължината на ръката ми. Какъв вкус!
Изкъпан, обръснат и погълнат от третата си бира, аз се почувствах много по-добре.
— Включи се — казах на терминала и влязох в комуникационната мрежа. Инструкциите ми бяха прости: — Всички данни от пресата за планетата през последните петдесет години; всички съобщения за престъпник на име „Офицера“, провери за повторения и ги отстрани. Отпечатай.
Преди отново да вдигна бирата си, от факса започнаха да се появяват първите листа. Най-горният се отнасяше за най-ново време — ставаше дума за събития отпреди десет години. Не особено интересна история, случила се в някой си град Декалог, намиращ се от другата страна на планетата. В някакъв долнопробен бар полицията заловила възрастен гражданин, който твърдял, че е Офицера. Оказало се обаче, че става дума за старческо изкуфяване и заподозреният бил върнат в старческия дом, откъдето бил излязъл на разходка. Взех следващия материал.
Към сутринта се уморих и си подремнах на картотечния шкаф, който при заповед се превръщаше в легло. На сивкавата светлина на зората с помощта на голямо черно кафе най-после подредих и последния лист във фигурата, която се беше оформила върху пода. Обливаше го розова слънчева светлина. Изключих осветлението и почуках с писалката по зъбите си, докато проучвах фигурата.
Интересно. Престъпник, който донася за собствените си престъпления. Който оставя малка рисунка на офицер, след като изчезне с плячката си. Проста рисунка — съвсем лесна за прекопиране. Това и направих. Взех я в ръката си и започнах да й се възхищавам.
Първият офицер бил намерен преди шейсет и осем години в празния монетен автомат в някакъв автоматизиран магазин за алкохол. Ако Офицера беше започнал кариерата си на престъпник като юноша, това означаваше, че сега трябва да е около осемдесетгодишен. Спокойна възраст, тъй като продължителността на живот вече бе стигнала до век и половина. Но какво се беше случило с него, че да обясни продължителното му мълчание? Откакто оставил последната си рисунка, бяха изминали над петнайсет години. Изброих възможностите на пръстите си.
Номер едно — възможност, която винаги трябва да се има предвид, е да са го убили. В такъв случай не мога да направя нищо, така че нека забравим за това.
Две — може да е напуснал планетата и да води живот на престъпник сред звездите. Ако е така, нека забравим за това, както и при номер едно.
Три — пенсионирал се е, за да харчи нечестно спечеленото си богатство.
Четири — може да е сменил професията си и да е заличил дирите си.
Самодоволно се отпуснах назад и отпих от кафето си. Щом възможностите бяха три-четири, имах шанс да го открия. Сигурно преди годините на мълчание беше водил активен живот. Погледнах списъка с уважение. Кражби на самолет, коли, пари, банки. И още много други. Всичките му престъпления се изразяваха в преместването на пари от чужди джобове в неговите собствени. Или на вещи, които можеха бързо да се продадат с подправена идентичност за още повече пари. И никога не го бяха залавяли, това бе най-важната част от въпроса. Той беше човекът, който можеше да стане мой съветник, мой наставник, мой университет по престъпност — който един ден щеше да ми издаде диплома за лошотия, а тя най-после щеше да ме допусне до златната почва, към която толкова се стремях.
Но как можех да го открия, щом обединените сили на полицията в целия свят в продължение на десетилетия не бяха успели да го пипнат и с пръст? Интересен въпрос.
Толкова интересен, че не можех да открия отговора. Реших известно време да оставя подсъзнанието си да работи по този проблем, така че отдръпнах встрани някои от синапсите и го оставих да се плъзне надолу в малкия ми мозък. Улицата навън започваше да се пълни с купувачи и аз си помислих, че това не е лоша идея. Цялата храна, с която разполагах, беше или замразена, или пакетирана, а след гадните затворнически манджи изпитвах желание за неща, които хрупкат и хрускат. Отворих гримьорския си шкаф и започнах да подготвям личността си за пред обществото.