Скоро открих, че няма да е толкова лесно. Той беше първият голям престъпник, залавян от години насам, и всички вдигаха много шум около това. Вместо да го отведат в градския или държавния затвор, държаха Офицера в килия в самата Федерална сграда. Не бях в състояние изобщо да се приближа да него. А и мерките за сигурност при отвеждането му в съда бяха невероятни. Бронирани коли, охрана, моноцикли, полицейски гравитолети и хеликоптери. Нямаше да мога да стигна до него и по този начин. Което означаваше, че съм объркал момента. Много странно, полицията също — но поради друга причина.
След безкрайно разследване бяха открили, че истинският Бил Ватис е напуснал планетата преди двайсет години. Всички документи за този факт бяха изчезнали от компютърните архиви и само една бележка, написана от действителния Ватис до негов роднина свидетелстваше за изчезването му. А ако затворникът им не беше Ватис? Кой бе той?
Според съобщението за пресата, по време на разпита „той отговаряше на въпросите единствено с мълчание и разсеяна усмивка“. Сега наричаха затворника „г-н X“. Никой не знаеше истинската му самоличност, а той беше решил да не говори по този въпрос. Бе определена дата за процеса, който щеше да се проведе след по-малко от осем дни. Това ставаше възможно, тъй като г-н X отказал да апелира за невинност или да признае вината си и нямало да се защищава. Отказал се и от услугите на служебно назначен адвокат. Жадни за произнасяне на присъда, прокурорите твърдяха, че случаят е решен, и искаха процесът да се проведе по-рано. Съдията, който също беше жаден за слава, удовлетвори молбата им и датата бе определена за следващата седмица.
Не можех да направя нищо! Притиснал гръб до стената, аз се признах за победен — засега. Щях да изчакам края на процеса. Тогава Офицера щеше да е просто още един затворник и най-после щяха да го изведат от Федералната сграда. Когато го вкараха на сигурно място в затвора, щях да организирам бягството му. Много преди пристигането на следващия космически кораб, който щеше да го отведе за пречистване на мозъка. Щяха да използват всички чудеса на съвременната наука, за да го превърнат в почтен гражданин. Тъй като го познавах, бях убеден, че по-скоро ще умре, отколкото да допусне това да се случи. Трябваше да се намеся.
Но те не ме улесняваха. Не успях да открия начин да вляза в съдебната зала, когато започна процесът. Така че наред с всички останали жители на планетата, ако можех да се нарека така, аз го гледах по тривизията.
Всичко свърши с подозрителна бързина. Цялата сутрин премина в добре документирани разкази за онова, което обвиняемият беше извършил. Доста осъдително. Компютърно пиратство, фалшифициране на базата данни, проникване в централния процесор, запояване на класирани документи — беше ужасно. Свидетел след свидетел даваше показанията си, които мигновено се приемаха и се прибавяха към свидетелствата. През цялото време Офицера нито гледаше, нито слушаше. Погледът му бе зареян в далечината, като че ли следеше нещо много по-интересно от обикновеното съдебно заседание. След края на показанията съдията удари с чукчето си и обяви обедна почивка.
Когато заседанието се поднови — след прекъсване, достатъчно за безкраен банкет с танцьорки — съдията беше във весело настроение. Особено след като прокурорът произнесе убийствена реч. През повечето време той кимаше в знак на съгласие и благодари на всички мазни амбулантни търговци за отличната работа, която бяха свършили. После придоби изключително надуто изражение и заговори с многозначителни прекъсвания, предназначени за публиката.
— Случаят е толкова ясен, че направо е прозрачен. Държавата предяви толкова осъдителни обвинения, че на тях не би могла да устои каквато и да е защита. Фактът, че такава изобщо липсва, е още едно доказателство за истината. А тя е, че обвиняемият доброволно и преднамерено е извършил всички престъпления, в които е обвинен. В това няма никакво съмнение. Случаят е решен. Въпреки това ще посветя остатъка от деня и вечерта на размисъл. Подсъдимият ще получи полагащото му се правосъдие, което отхвърли. Няма да го обявя за виновен до утре сутринта, когато ще се възобнови заседанието. Тогава ще произнеса присъдата. Справедливостта ще възтържествува и това ще стане публично.