Четирите часа пътуване трябваше да ни дадат сериозна преднина пред полицията. Трябваше да се има предвид и фактът, че Офицера стоеше заключен в задната част на микробуса през цялото това време и не знаеше нищичко за плановете ми за бъдещето. Идваше ред на обясненията — както и на малко храна. Започвах да огладнявам, а като се погледнеше коланът му, той сигурно изпитваше същото чувство. Затова спрях при следващия извънградски търговски център. Пътьом хвърлих поглед на ресторантите за бърза храна и насочих колата към отсрещния край на паркинга, близо до празна стена. Когато отворих задната врата и позволих на слънчевите лъчи и свежия въздух да проникнат вътре, Офицера благосклонно премигна.
— Време е за обед — казах аз. — Искаш ли…
Млъкнах, когато той ми направи знак с ръка да замълча.
— Първо ми позволи аз да кажа нещо, Джим. Благодаря ти. От дъното на сърцето си ти благодаря за онова, което направи. Дължа ти живота си. Благодаря ти.
Стоях със сведени очи — кълна се, че се изчервих като момиче! — и си играех с пръстите на краката си. После се изкашлях и гласът ми се върна.
— Направих онова, което трябваше. Но… може ли да разговаряме за това по-късно? — Той усети притеснението ми и кимна. Фигурата му излъчваше царственост въпреки дрехите, които носеше. Посочих към сандъка, върху който седеше. — Вътре има дрехи. Докато се преобличаш, ще донеса малко храна. Нали нямаш нищо против боклуците от „Максуайнис“?
— Да имам нещо против ли? След гадните манджи в затвора един от свинепрасебургерите им ще ми се стори направо райска храна. С много гарнитура, моля.
— Веднага!
С облекчение затворих вратата на микробуса и забързах към примамливите платиниеви арки. Ентусиазмът на Офицера по отношение на бързата храна особено ме окуражаваше по начин, за който той все още не можеше да подозира.
Докато се приближавах до тезгяха, откъм масите от всичките ми страни се разнасяше силно хрупане и шумолене. Съобщих поръчката си на робота с пластмасова глава, пъхнах банкноти във фунията, после взех торбичката с храна и излязох през вратата.
Седнахме върху сандъците в задната част на микробуса и ентусиазирано започнахме да ядем и пием. Бях оставил задната врата мъничко отворена, което ни осигуряваше предостатъчно светлина. По време на отсъствието ми Офицера се бе преоблякъл и сега носеше по-мъжки дрехи — най-големия размер, който успях да открия. Той погълна половината от сандвича си, натика след него малко гарнитура, за да го задържи на място и ми се усмихна.
— Планът ти за бягството беше направо гениален, момчето ми. Забелязах промяната в пода още щом седнах на стола в съдебната зала и дълго време обмислях какво означава. Надявах се да е онова, което смятах, че може да е, и искрено ти казвам, когато земята под краката ми се отвори, така да се каже, изпитах такова удоволствие, каквото не съм изпитвал никога през живота си. Жалкото лице на съдията, което изчезва от погледа ми завинаги ще остане за мен скъп спомен.
С широка усмивка той довърши остатъка от сандвича си, после изискано изтри устни, преди отново да заговори.
— Тъй като не искам повече да те засрамвам с прекалени похвали, навярно би трябвало да те попитам какъв е планът ти, за да ме скриеш от ръцете на закона. Защото, доколкото вече те познавам, сигурен съм, че всичко подробно си планирал.
Това вече бе истинска похвала от страна на Офицера и аз й се наслаждавах в продължение на няколко мига, докато изкарвах един свински хрущял измежду зъбите си.
— Имам план, благодаря. Микробусът е нашето невидимо транспортно средство, тъй като неговите събратя ежедневно обикалят пътищата на страната. — Открих, че поради някаква причина думите ми все повече звучат като тези на Офицера. — Ще останем в него до падането на нощта, като през това време ще продължим бавно да напредваме към целта си.
— Разбира се, случайните полицейски патрули няма да ни обезпокояват, тъй като регистрационните номера на колата не са същите като онези, отпреди тя да стане твоя собственост.
— Точно така. Вече сигурно са съобщили на местната полиция за кражбата. Но издирването няма да придобие широки мащаби, защото на сутринта микробусът ще бъде открит недалеч от гаража му в Билвил. Новите номера ще бъдат свалени и унищожени, а километражът ще бъде върнат назад и ще показва съвсем кратко разстояние. Ако такава кола бъде забелязана в някой далечен град на Бит О’Хевън, нищо няма да свързва хлебарския микробус с този. Тази следа ще прекъсне, както и всички други.