Той сдъвка информацията заедно с остатъка от гарнитурата си, после замислено облиза пръстите си.
— Страхотно. Самият аз не бих могъл да се справя по-добре. Тъй като ще е опасно да продължим напред — скоро полицията ще разстеле мрежата си над цялата страна — предполагам, че нашата цел е Билвил, така ли?
— Да. Устроил съм се там. Намерил съм и убежище за теб. Когато попитах за предпочитанията ти за храна, имах точно това предвид. Ще живееш в автоматизирано заведение на „Максуайнис“, докато напрежението на преследването поспадне.
Той вдигна вежди и забелязах, че поглежда към изхвърлените опаковки с известно опасение, но прояви достатъчно любезност, за да запази съмненията за себе си. Побързах да го успокоя.
— Лично съм се погрижил за всичко, не се безпокой. Има само някои малки неудобства…
— Но нито едно от тях не може да се сравнява с тези на Федералния затвор! Извинявай, не исках да те обидя.
— Няма нищо. Всичко стана съвсем случайно една вечер, когато полицията вървеше плътно по петите ми. Отключих служебния вход на местното заведение на „Максуайнис“, точно онова, в което ще бъдеш ти, и преследвачите загубиха дирите ми. Докато изчаквах да мине опасността, огледах обстановката. Удивително! С пълна скорост навсякъде около мен работеше решението на единствения проблем, с който се сблъскват всички вериги за бърза храна. Разходите по поддържането даже на изключително нископлатен и неквалифициран персонал. Човешките същества са едновременно интелигентни и алчни. Те проявяват склонност да се квалифицират и да искат все повече пари за работата си. Изходът е напълно да се избавиш от тях.
— Възхитително решение. Ако си свършил с десерта си, бих могъл да ти помогна да го доизядеш, докато слушам увлекателното ти изложение.
Подадох му омазнената торбичка и продължих:
— Всичко е механизирано. Когато клиентът съобщи поръчката си, съответната храна се изхвърля от камерата за дълбоко замразяване в свръхволтова радарна фурна, в която мигновено достига необходимата за консумиране температура. Тези фурни са толкова мощни, че даже едно цяло свинепрасе би могло да се взриви на пара и мазни парченца само за дванайсет микросекунди.
— Удивително!
— Напитките се доставят със същата светкавична скорост. Когато клиентът престане да говори, цялата му поръчка вече е готова и го очаква. Зад една стоманена вратичка, разбира се, поне докато не плати. Системата е изцяло автоматична, сигурна и рядко има нужда от човешка намеса. Контролира се ежеседмично. На същия период се зарежда и със замразени храни. Но не едновременно, така че камионите да не си пречат помежду си.
— Кристално ясно! — високо извика той. — Човек може да си устрои дом в машинното отделение. Запасите от замразени храни се попълват отвън и в жилището ти няма да влиза никой. В деня за контрол на машините спокойно си почиваш в хладилната камера, докато техниците не си тръгнат. Предполагам, че двете помещения са свързани с врата, която лесно може да се открие. А, да, камерата — това обяснява огромните и топли дрехи, които намерих опаковани заедно с моите собствени. Но в случай на повреда в системата…?
— Алармата сигнализира в централния сервиз и оттам пращат техник. Направил съм така, че тя да се чува и в стаята ти, за да имаш достатъчно време да се измъкнеш. Предвидил съм също и неочаквани инспекции от страна на поддържащия персонал. В стаята ще прозвучи сигнал в случай, че някой вкара ключ в ключалката на външната врата, която после блокира точно за шейсет секунди. Някакви въпроси?
Той се изсмя и ме потупа по рамото.
— Как е възможно това? Та ти си помислил за всичко! Мога ли да попитам за проблема с четенето и — как да се изразя деликатно — със санитарния възел?
— Портативен книгоскоп и библиотека, наред със сгъваемото ти легло. Санитарен възел е бил инсталиран предварително за техниците.
— Не бих могъл да искам нещо повече.
— Затова пък… Аз мога. — Сведох поглед, после отново го вдигнах и се насилих да продължа: — Преди ми каза, че не искаш чираци. Може ли да те попитам дали все още смяташ така? Или ще си позволиш да загубиш няколко часа с уроци по престъпнознание? Просто за да минава времето, така да се каже.
Сега беше негов ред да сведе очи. Той въздъхна, после ми отговори:
— Имах основателна причина да отхвърля молбата ти. Основателна за тогава, или поне така смятах. Вече не мисля така. От благодарност за избавлението ми ще те приема в моето училище по Алтернативни начини на живот за десет или повече години. Но ми се струва, че само благодарността няма да ти е достатъчна. Няма да ти подхожда, освен ако не съм сбъркал в преценката си за характера ти. Не вярвам, че си ме спасил единствено за да получиш моята признателност. Ето защо съвсем честно ти казвам, че горя от нетърпение да ти предам няколкото неща, които съм научил през годините. Иска ми се също да заздравим приятелството си.