Значи трябваше да действам на сутринта. Щях да изляза навън под дневната светлина — или под дъжда! Извиках компютърната метеорологична прогноза колкото можех по-бързо, после пак се отпуснах на стола. 99% вероятност за слънчево време. Със същия успех можеше да ми се иска земетресение или ураган.
Офисът бе истинска бъркотия — приличаше на последствията от експлозия в кланица. Трябваше да почистя…
— Не, Джим, не трябва да чистиш. Защото полицията ще открие всичко рано или късно, по-вероятно рано. Отпечатъците ти ще са навсякъде и ще разберат кръвната ти група. Ще им се наложи доста да си поблъскат главите, за да разберат какво ти се е случило.
Това поне щеше да им даде проблем, върху който да се замислят. И може би щеше да затрудни някое садистично ченге. Доближих стола до терминала и набрах съобщението. Принтерът подсвирна и от отвора му излезе лист хартия. Прекрасно!
ДО ПОЛИЦИЯТА. БЯХ ЗАСТРЕЛЯН ОТ ПОЛИЦАЯ УБИЕЦ, КОГОТО СТЕ НАМЕРИЛИ В БЕЗСЪЗНАНИЕ. УЛУЧИ МЕ. ИМАМ ВЪТРЕШЕН КРЪВОИЗЛИВ И СКОРО ЩЕ УМРА. СБОГОМ ЖЕСТОК СВЯТ. ОТИВАМ ДА СЕ ХВЪРЛЯ В РЕКАТА.
Много се съмнявах, че уловката ми ще има някакъв ефект, но поне можеше да затрудни някое лудо по оръжията ченге. И да забави останалите, като ги принуди да претърсят реката. По хартията имаше кръв и аз я размазах още повече с бинтовете си. После внимателно я оставих върху масата.
Тази детинщина малко ме поободри. Седнах на стола и докато допивах бирата, се замислих върху плана си. Оставях ли след себе си нещо важно? Не, тук не държах никакви документи, които щяха да ми трябват в бъдеще. Извадих специален ключ и отключих унищожителя, после натиснах копчето. Щракването откъм банките памет беше единственото свидетелство, че цялата компютърна памет току-що се е превърнала в случайни електрони. Всичко друго — инструменти, екипировка, машини — можеше отново да се набави в случаи на нужда. Но нямаше да оставя парите.
Всичко това бе много уморително, но не можех да си позволя почивка, докато не приключа с подготовката. Сложих чифт тънки пластмасови ръкавици върху покритите си с кръв и бинтове ръце и се захванах за работа. Парите бяха в сейфа, тъй като ограбвах банки и нямах намерение да ги подкрепям, като си открия сметка. Натиках всичко в пътнически сак. Беше пълен само наполовина, затова взех всички дребни инструменти, които щяха да ми потрябват. В останалото място наблъсках колкото можех повече дрехи.
А сега — нови дрехи и маскировка. Черен делови костюм от плат, украсен с миниатюрни бели банкноти. Оранжева яка, също като онези, които носеха всички млади банкови служители, наред с най-модерни обувки от кожа на свинепрасе на високи токове. Щеше да ми е от полза да изглеждам малко по-висок. Когато излезех, щях да съм с мустаци и очила със златни рамки. Сега можех да боядисам косата си по-тъмна и да подсиля изсветлелия си загар. След като приключих с приготовленията, замаян от бирата, умората и болкоуспокоителните таблетки, разгънах картотечния шкаф, който се превръщаше в легло, настроих алармата на часовника и потънах в забрава.
Около главата ми кръжаха гигантски комари, все повече и повече, надушили кръвта ми комари…
Отворих очи и запремигвах, за да отпъдя съня. След като не го бях изключил, будилникът ми беше започнал да усилва бръмченето си дотолкова, че звучеше като цяла готвеща се за атака ескадрила от гадни насекоми. Натиснах бутона, облизах залепналите си една за друга устни и станах, за да си налея чаша вода. Навън грееше слънце и тъкмо започваха да излизат първите минувачи.
След като приключих с приготовленията, грижливо се измих и облякох. Чудесни оранжеви ръкавици в тон с ризата ми скриваха превързаните ми ръце. Настъпи часът, когато улиците се изпълваха с народ. Взех сака, после внимателно проверих дали коридорът навън е пуст. Излязох и затворих вратата, без да поглеждам назад. Тази част от живота ми беше завършила. Днес щеше да е първият ден от новия ми живот.
Така се надявах. Тръгнах към стълбището, както ми се струваше с походка на истински бизнесмен, разминах се с първите пристигащи на работа служители и излязох на улицата.
За да забележа на ъгъла полицай, който старателно оглеждаше всички минувачи.
Не му обърнах внимание. Вместо това интереса ми привлече привлекателно момиче с наистина много стройни крака. Вперих очи в тях и се опитах да забравя за присъствието на пазителя на закона. Тръгнах към него, подминах го и се отдалечих. Очаквах да чуя вика, който щеше да покаже, че ме е разпознал…