— А, момчето ми, помислих си, че този път може да си ти.
Офицера се появи от хладилната камера, огромен в подплатената си дреха, с походното си легло и сак под мишница. Той затвори вратата зад себе си и тогава силите ми ме напуснаха с въздишка. Подпрях се с гръб на стената.
— Добре ли си? — загрижено попита Офицера. Махнах му с отпадналата си ръка.
— Чудесно, чудесно, само ме остави да си поема дъх. Уплаших се, че са те хванали.
— Не трябваше да се тревожиш. Когато не се появи след приемлив период от време, реших, че нещо е попречило на плана ти. Така че репетирах евакуирането си в случай, че законните собственици се появят днес. Както и стана. Там наистина е ужасно студено. Не знаех колко време ще се забавят, но бях сигурен, че си монтирал нещо, което да ми покаже, че са си тръгнали…
— Възнамерявах да ти кажа!
— Няма нужда. Намерих скрития микрофон и ключа и слушах как някой мърмори ругатни, докато работи. След известно време затръшването на вратата и тишината бяха достатъчни като информация. А сега за теб. Проблеми ли имаше?
— Проблеми ли? — с облекчение избухнах в смях аз. После, когато чух в смеха ми да се промъква истерична нотка, млъкнах. Разказах му, като пропуснах някои от по-неприятните подробности. Той издаде съответните звуци на съответните места и внимателно изслуша тъжния край.
— Прекалено суров си към себе си, Джим. Една-единствена грешка след цялото напрежение през вчерашния ден не е нещо неочаквано.
— Но изобщо не трябваше да я допускам! Заради моята глупост едва не хванаха и двама ни. Това няма да се повтори.
— Ето че грешиш — рече той, като наставнически разклати към мен показалец. — Може да се случи във всеки един момент — докато не станеш достатъчно опитен в тази работа. Но ти ще тренираш, и то резултатно…
— Разбира се!
— … докато подобни грешки станат невъзможни. Справил си се невероятно добре за човек с твоя опит. Сега вече можеш единствено да се усъвършенстваш.
— И ти ще ме научиш как… как да стана толкова добър мошеник, колкото теб!
При тези думи той сбърчи чело и лицето му помръкна. Какво лошо бях казал? Тревожно хапех болната си устна, докато той мълчаливо разгъваше походното си легло и сядаше по турски върху него. Когато най-после заговори, аз се превърнах целият в слух.
— Това ще е първият ти урок, Джим. Аз не съм мошеник. Ти не си мошеник. Ние не искаме да сме престъпници, защото това са глупави и некадърни хора. Важно е да проумееш, че ние сме извън обществото и следваме свои собствени строги закони, някои от които са даже по-строги от онези на обществото, което сме отхвърлили. Животът ни може да е самотен, но трябва да го избереш, знаейки всичко за него. И щом веднъж направиш този избор, му се подчиняваш. Трябва да си по-морален от тях, защото ще живееш по по-строг морален кодекс. И в него думата „мошеник“ не съществува. Това е тяхната дума за онова, което представляваш, и ти не трябва да я приемаш.
— Но аз искам да съм престъпник…
— Остави тази мисъл, както и това име. Извинявай, че ти го казвам, но това е детинска амбиция. Това е емоционалната ти реакция срещу света, който не харесваш, и не може да се смята за обосновано решение. Ти си ги отхвърлил, но в същото време приемаш тяхната характеристика за онова, което си. Мошеник. Ти не си мошеник, аз също не съм такъв.
— Какво сме тогава? — преливащ от нетърпение попитах аз. Офицера спокойно ми отговори, посочил с показалец към мен.
— Ние сме граждани на Външния свят. Отхвърлили сме опростенческите, досадни, организирани и бюрократични морални и етични писания, по които живеят те. На тяхно място сме си създали свои собствени и те са далеч по-добри. Може физически да сме сред тях, но не сме като тях. В онова, в което те проявяват мързел, ние проявяваме усърдие. В онова, в което са неморални, ние проявяваме морал. В онова, за което те лъжат, ние сме Истината. Навярно ние сме най-великата добра сила за обществото, което сме отхвърлили.
Бързо запремигвах, но търпеливо изчаках, защото знаех, че скоро ще ми обясни смисъла на думите си. Не се излъгах.
— В що за галактика живеем? Огледай се. Гражданите на тази планета, а и на всяка друга в хлабавата организация, наречена Галактически съюз, са граждани на затлъстяло и богато обединение на светове, почти забравили истинския смисъл на думата „престъпление“. Бил си в затвора и си видял жалките отрепки, които смятат за престъпници. И това се нарича „граничен свят“! На другите стабилни планети има малцина недоволници и още по-малко социално неприспособими хора. Шепата изключения, които въпреки вековете на генетичен контрол продължават да се раждат там, се откриват рано и отклоненията им бързо се премахват. През живота си съм напускал Бит О’Хевън само веднъж, за да отида на най-близката до нас планета. Беше ужасно! Животът там притежава цялата пъстрота и прелест на парче мокър картон. Побързах да се върна тук, защото колкото и да ми е омразен, в сравнение с другите нашият свят все пак е райски кът2.