— Иска ми се някой ден да видя тези други светове.
— Ще ги видиш, скъпо момче, струва си. Но първо опознай собствения си. И се благодари, че тук все още не са усъвършенствали генетичния контрол — или машините за мозъчно регулиране на онези, които се съпротивляват на обществото. На другите планети всички деца са еднакви. Хрисими, кротки и социално приспособими. Разбира се, някои не проявяват генетичните си дефекти — или преимущества, както ги наричаме ние — докато не пораснат. Това са клетите отхвърлени от обществото, които се опитват да извършат някое и друго дребно престъпление — обири на частни домове, магазини и тем подобни. Могат да останат на свобода в продължение на една-две седмици или на месец-два, в зависимост от равнището на местната полиция. Но е абсолютно сигурно — колкото разпадането на атомите или падането на листата през есента — че в крайна сметка ще ги открият и заловят.
Сдъвках тази информация и зададох очевидния въпрос.
— Но ако престъпността или бунтът срещу системата се изразява само в това, къде сме двамата с теб?
— Мислех си, че изобщо няма да ме попиташ. Онези прокудени, които описах и които ти свързваш със затвора, съставляват деветдесет и девет и девет десети процента от престъпността в нашето организирано и префърцунено общество. Ние представляваме именно последната, жизненоважна една десета от процента и тя е от огромно значение за тъканта на същото това общество. Без нас животът на всички други овчедушни граждани би бил толкова празен, че единственият изход за бягство от него ще е масовото самоубийство. Вместо да ни преследват и да ни наричат престъпници, би трябвало да ни тачат като първи сред тях!
Докато говореше, в очите му проблясваха искри, а гласът му гърмеше. Не исках да прекъсвам огнената му реч, но трябваше да задам няколко въпроса.
— Извини ме, моля те, но ще бъдеш ли така любезен да ми обясниш защо нещата стоят така?
— Защото ние осигуряваме работа на полицията. Така имат кого да преследват, имат причина да фучат насам-натам в скъпите си коли. Ами обществото — как само гледат новините и слушат последните съобщения за нашите подвизи, как разговарят помежду си за тях и се радват на всяка една подробност! А каква е цената на цялото това забавление и социално благо? Никаква. Обслужването е безплатно, въпреки че рискуваме живота и свободата си, за да им го осигурим. Какво взимаме от тях? Нищо. Само пари, хартия и метални знаци. Всички от които застраховани. Ако оберем някоя банка, парите й се връщат от застрахователната компания, която в края на годината може да намали годишните дивиденти съвсем мъничко. Всеки акционер ще получи една милионна част от долара по-малко. Това не е абсолютно никаква жертва. Благодетели, момчето ми, ние не сме нищо друго, освен благодетели. Но за да извършим всички тези блага за тях, ние трябва да действаме извън техните ограничения и закони. Трябва да сме потайни като плъхове в стените на тяхното общество. Едно време беше по-лесно, разбира се, пък и когато законите не бяха толкова строги, плъховете бяха повече, също както в старите дървени сгради живеят повече плъхове, отколкото в бетонните. Но и сега има плъхове. Сега, когато цялото общество е от железобетон и стомана, в стените има по-малко цепнатини. За да ги открие, плъхът трябва да е наистина адски хитър. В тези условия единствено стоманеният плъх може да се чувства като у дома си.
Избухнах в спонтанни аплодисменти и плясках с ръце, докато не ме заболяха. Той прие дължимото си с грациозно кимване с глава.
— Ние сме точно това — възкликнах аз. — Стоманени плъхове! Да си стоманен плъх, означава да живееш в гордост и самота!
Офицера сведе глава в знак на съгласие, после продължи да говори:
— Така е. А сега, гърлото ми пресъхна от всички тези приказки и се чудя дали би ми помогнал. Има ли някакъв начин да измъкнеш от тях малко шери?
Обърнах се към лабиринта от дрънчаща и бръмчаща машинария, който покриваше вътрешната стена.
— Всъщност има и ще ми бъде много приятно да ти го покажа. Всяка една от тези машини има пробен ключ. Ако погледнеш отблизо, ще видиш, че това е един от конвейерите за напитки. Първо трябва да го включиш, после можеш да задействаш конвейера и той ще донесе напитката тук, вместо на клиента от другата страна. Навсякъде има надписи — ето, този е за шери. Само едно натискане и… готово!