Чашата тупна на мястото си и Офицера я взе. Докато пиеше, той замръзна на място, после прошепна с ъгълчето на устата си:
— Едва сега разбирам, че тук има прозорец и една млада дама гледа към мен.
— Не се бой — успокоих го аз. — Стъклото е едностранно и се вижда само откъм нашата страна. Тя просто се възхищава на лицето си. Прозорецът е направен за наблюдение на клиентите.
— Наистина ли? А, да, сега разбирам. Действително са ненаситни. Трябва да призная, че цялото това дъвчене предизвиква вълнение в собствения ми стомах.
— Няма абсолютно никакъв проблем. Това е пултът за управление на храната. Най-близкото копче е за бургери със заешко месо, ако случайно си падаш по тях.
— Ужасно.
— Ето тогава.
Той грабна димящия пакет, традиционно украсен с мънистени очички и пухеста опашка, и започна да дъвче. Истинско удоволствие бе да го наблюдаваш как се храни, но аз се откъснах от гледката, преди да съм забравил, и пуснах монети в процепа върху задната страна на бронирания монетен автомат.
Очите на Офицера се разшириха от удивление. Веднага щом преглътна хапката си, той възкликна:
— Ти плащаш! Мислех си, че сме в сигурното убежище на някакъв рай от вкуснотии с безплатна храна и пиячка, които са на наше разположение денонощно?
— Така е — тъй като всички тези пари са откраднати, аз просто ги връщам в оборот, за да поддържам икономическото здраве. Но в „Максуайнис“ няма хлабаво. Отчита се всяка мръвка от свинепрасе, всяко парченце лед. Когато техникът проверява машините, той отговаря за заплащането на всеки продукт. Компютърът на заведението следи всяка продажба, така че количеството на замразените стоки винаги да се попълва точно. Събраните пари се откарват всеки ден от сейфа върху външната стена, който също е автоматичен. Пристига брониран микробус, набират кода и прибират парите. Така че, ако просто взимаме, без да плащаме, кражбата бързо ще бъде открита и незабавно ще последва разследване. Трябва да плащаме за всичко, което консумираме, и то точно. Но тъй като няма да се връщаме тук, когато заминаваме, ще откраднем целия дневен приход.
— Чудесно, момчето ми, чудесно. За малко да ме накараш да се разтревожа с изблика си на принудена честност. И бездруго си до пулта, моля те, поръчай ми още една превъзходна мръвка от Lepus Ciniculus3, докато аз плащам.
15.
Предполагам, че има и по-необичайни места, където човек да ходи на училище, но не мога да се сетя за такова. В определени моменти от деня беше трудно да се чуеш от тракането, съскането и рева на конвейерите. Обедът и вечерята бяха най-натоварените часове, но бе много оживено и когато учениците излизаха от училище. Тогава се хранехме и ние, тъй като почти не можехме да разговаряме помежду си. Изгълтахме безброй бургери със заешко. Офицера имаше изключително универсални вкусове и харесваше цялото меню. След като тълпите си тръгваха и изтривахме от устните си последните остатъци от сос, ние се настанявахме удобно и учебните ни занимания продължаваха. Когато започнахме с компютърните престъпления, разбрах какво се е готвил да направи Офицера през последните двайсет години.
— Дай ми терминал и аз мога да управлявам света — каза той, при това с толкова властен глас, че наистина му повярвах. — Когато бях млад, ми доставяше удоволствие по най-различни начини да радвам гражданите на тази планета. Наистина беше вълнуващо да пресрещам коли, пренасящи пари, и на мястото на купчините банкноти да оставям визитната си картичка. Никога не успяваха да разберат как го правя…
— А как го правеше?
— Приказвахме за компютрите.
— Отклони се поне този път, моля те. Обещавам ти да използвам добре този метод. И с твое позволение, навярно даже да оставя визитката ти.
— Струва ми се отлична идея. Да объркаш днешните ченгета така, както правех и аз с техните предшественици. Ще ти разкажа какво се случваше — и ти навярно сам ще разбереш как става. В Главния монетен двор, добре охранявана стара сграда с дебели два метра каменни стени, се намират гигантски сейфове, пълни с милиарди долари. Когато се товарят пари, охраната и служителите пълнят сандък с долари, после го заключват и запечатват пред очите на всички присъстващи. Пред сградата чака конвой от ченгета, които охраняват една-единствена бронирана кола. По даден знак тя се връща назад до бронираната врата. Вътре в сградата се отваря вътрешна стоманена врата и сандъкът се пренася в бронираното отделение. Тази врата се заключва, преди да отворят външната. После сандъчето се откарва до влака и се поставя в брониран вагон с една-единствена врата, заключена, запечатана и свързана с безброй алармени инсталации В специални помещения пътуват пазачи през целия път до града, който се нуждае от парите. Там чака друга бронирана кола, все още запечатаният сандък се пренася в нея и го откарват в банката. Където го отварят и откриват единствено моята визитка.