— Струва ми се, че не си съвсем искрен, Джими, С всички тези сакове и багажи се обзалагам, че отиваш на продължително пътешествие. Ако бях на твое място, щях да смятам продължителното пътешествие за наистина добра идея.
Наистина ли долових в последните й думи различни нотки? Какво изобщо искаше тя? Не можехме повече да висим тук. Когато скочи на борда, разлюлявайки завързаната лодка, тя изясни желанията си.
— Винаги има място за още един човек! — весело извика Бет и отиде да седне на кърмата. Слязох на брега и взех саковете. После прошепнах на Офицера:
— Тя ме познава. Какво ще правим?
Той въздъхна в отговор.
— Не можем да направим нищо. Засега ще си имаме спътник. Предлагам да обмислим този проблем, когато потеглим. В края на краищата нямаме друг избор.
Съвсем вярно. Подадох му багажа, после с труд развързах черния възел, който беше завързала тя. Отблъснах „Щастливите долари“ с крак от брега, скочих на борда и хванах руля. Офицера отнесе нещата ни долу, докато аз включвах двигателя и насочвах лодката по течението. Надалеч от Билвил, „Максуайнис“ и закона.
Но не и от Бет. Тя се бе изтегнала върху палубата пред мен с повдигната пола, така че можех да се възхищавам на великолепните й дълги крака. Което и направих. После тя се обърна и се усмихна, явно успяла да разбере мислите ми. В този момент забравих за маскирането си като жена — представях си подигравките, които щяха да посрещнат промяната на пола ми. Започвах да се ядосвам.
— Добре, Бет, защо просто не изплюеш камъчето — казах аз, като забих поглед в ясните речни води.
— Какво искаш да кажеш?
— Край на игричките. Следила си новините, нали така каза? Значи знаеш за мен.
— Разбира се. Знам, че обираш банки и бягаш от затвора. Това обаче не ме притеснява. Самата аз имам малко неприятности. Така че, щом видях теб, а после и лодката, разбрах, че трябва да имаш пари. Може би даже много. Затова просто реших да направя това пътуване заедно с теб. Не е ли ужасно приятно?
— Не. — Продължавах да мисля за закона, а не за краката. Тя носеше неприятности. — Имам малко заделени пари. Ако ти дам част от тях и те оставя на брега…
— За парите съм съгласна. За брега не. Видях какво представлява той и Билвил. Сега ще видя света. И ти ще ми платиш пътя.
Тя се сви върху палубата, подложила ръце под главата си, и се усмихна от удоволствие под слънчевите лъчи. Продължих да гледам навъсено и се замислих за онези три-четири удара, които можеха да прекършат изящната й шия…
И то не на шега. Този проблем можеше да се реши — и без убийства. Движехме се напред, водата се разделяше на бяла пяна пред кърмата ни. Билвил остана зад нас, а на завоя на реката пред очите ни се ширнаха зелени поля. Офицера се появи на палубата и седна до мен. В нейно присъствие не можехме да си кажем много неща.
Мълчахме така почти час, докато пред нас не се появи док в съседство до универсален магазин. Бет се размърда и седна, като прокара пръсти през великолепните си руси коси.
— Знаете ли какво — гладна съм. Обзалагам се, че вие също. Защо не спрем там и не скочим на брега да си купим нещо за ядене и малко бира? Не ви ли харесва тази идея?
— Страхотно! — съгласих се аз. Тя влиза в магазина, а ние изчезваме с пълна скорост.
— Нямам пари — усмихна се тя. — Ако ми дадете малко, ще купя обяд. Струва ми се, че хиляда стигат.
Сладкото й изражение на малко момиченце изобщо не се промени, докато говореше, и аз се зачудих в каква ли беда е изпаднала. Навярно изнудване и шантаж, сигурно беше достатъчно квалифицирана за това. Бръкнах дълбоко в портфейла си.
— Това е чудесно — рече тя, докато с блеснал поглед броеше пачката. — Няма да се бавя. И знам, че ще ме чакаш, Джими, заедно с твоя приятел. Като че ли видях и него по новините, а?
Намръщено проследих прелестните й движения, докато тя притичваше към магазина.
— Направо ни притисна в ъгъла — мрачно рече Офицера.
— Абсолютно. Какво ще правим?
— Засега онова, което казва тя. Нямаме друг избор, освен да я убием. Но аз не обичам убийствата.
— Нито пък аз. Макар че сега за първи път се изкушавам да го направя.
— Какво знаеш за нея?
— Нищо. За последно я видях в училище. Казва, че има неприятности, но нямам представа какво означава това.
Той замислено кимна.
— Ще проверя на терминала. Ако фигурира в регистрите на полицията, ще я открия.
— И каква полза от това?
— Нямам представа, скъпо момче. Можем просто да опитаме. Междувременно трябва да извлечем възможно най-доброто от положението. Вече сме достатъчно далеч от ужасите на онзи дворец на свинското, както и от преследвачите ни. Докато това създание получава пари от нас, ние сме в безопасност. За момента. А и трябва да признаеш, че е красива.