— Бет — мога да те наричам Бет, нали? Благодаря. Бет, утре ще пристигнем във Валс Хала, където трябва да сляза на брега и да мина през банката. Парите ни са на свършване. Ти не искаш парите ни да свършат, нали?
— Не, не искам.
— Така си и мислех. А не искаш ли да отида до банката и да ти донеса сто хиляди долара в дребни банкноти?
Чух възклицанието й. После тя потърси ключа и подвижните лампи над каютата светнаха. Бет намръщено гледаше Офицера и за първи път беше загубила самообладанието си.
— Да не би да се опитваш да ми играеш номера, старче?
— В никакъв случай, млада госпожице. Просто си плащам за нашата безопасност. На теб са ти известни някои факти, които е най-добре да запазиш за себе си. Струва ми се, че тази сума е достатъчна за мълчанието ти. Нали?
Тя се поколеба, после избухна в смях.
— Естествено. Само да видя цвета на тези мангизи и може дори да реша да ви оставя да продължите пътуването си без мен.
— Както кажеш, скъпа, както кажеш.
Той не промълви и дума повече по въпроса. Скоро след това си легнахме, тъй като денят бе изтощителен за всички ни. Бет се настани в лодката, а за нас оставаше палатката. Включих алармената инсталация, за да съм сигурен, че на сутринта корабчето ще е все още тук, и се върнах при Офицера, който вече хъркаше. Преди да заспя, разбрах, че каквото и да замисля той, разполагаме поне с още един ден, преди Бет да реши да ни предаде на полицията. Парите щяха да гарантират мълчанието й. Докато потъвах в сън, проумях, че Офицера несъмнено планира нещата точно така.
Един час след разсъмване, въпреки възраженията на Бет, вече се носехме по течението на реката. Тя се появи по-късно, но ядът й скоро се стопи под топлите финансови грижи на Офицера. Той й разказа за лихвата, която щеше да й носи вложеният капитал, ако тя не харчи от него, спомена за нещата, които скоро ще може да си купи, и съвсем я хипнотизира. Нямах представа за плана му, но се наслаждавах на всеки момент от него.
Към средата на следобеда вече бях привързал корабчето за дока на канала, който прорязваше Валс Хала. Центърът на града се намираше близо. Сресал брадата си и засукал мустаци, Офицера изглеждаше спретнат и делови.
— Няма да се бавя много — рече той и тръгна. Бет се загледа след него, изпълнена с нетърпение.
— Той действително е онзи, когото наричат Офицера — каза тя, когато наставникът ми се скри от поглед.
— Не знам нищичко за това.
— Я не ми излизай с този номер. Гледах филмите по тривизията за това, че някой го е открил. Младо момче с мустаци. Трябва да си бил ти.
— На този свят има много с мустаци.
— В училище изобщо не съм си и помисляла, че ще станеш такъв.
— Аз също не мислех така за теб. Възхищавах ти се отдалече.
— Както и всички останали пубери в училището. Не си мисли, че не зная. Двамата с него често ви се смеехме. Той беше учител и…
Тя замълча и се намръщи, а аз весело се усмихнах и слязох долу да измия чиниите от вечерята и закуската, които тя бе пренебрегнала. Тъкмо свършвах, когато откъм брега се чу вик.
— Хей, вие, на лодката! Може ли да се кача?
На дока стоеше Офицера, сияещ и блестящ. Новият му костюм трябва да струваше малко състояние. Куфарчето в ръката му, изглежда, беше направено от истинска кожа и украсено със златни метални части. Очите на Бет се разшириха. Офицера се качи на палубата и заговорнически ни намигна.
— Най-добре да слезем долу, за да ви покажа какво има в това куфарче. Не е за пред чужди очи.
Бет тръгна първа, а той притискаше куфарчето към гърдите си, докато не затворих и заключих вратата. После с един замах разчисти масата, постави куфарчето по средата и с мъчителна за нас прецизност отключи и отвори капака.
Даже аз останах впечатлен. Вътре имаше много повече от сто хиляди. Бет ги гледаше — после протегна ръка и извади пачка от хилядадоларови банкноти.
— Истински ли са? — попита тя.
— Направо от монетния двор. Лично се убедих в това. — Докато вниманието й бе насочено към парите, той се обърна към мен. — А сега, Джим, би ли ми направил една услуга? Намери някакво въже или връв. Сигурен съм, че ще разбереш какво точно ти трябва. Освен това искам и абсолютна тишина, докато връзваш това момиче така, че да не може да помръдне.
Тя тъкмо отваряше уста да извика, когато стиснах скъпоценната й шия и силно натиснах мястото точно под ушите.
17.
С дивашко удоволствие нарязах един от чаршафите на ивици и завързах изящните китки и стройните и глезени. Точно слагах лепенка на устата й, когато тя дойде в съзнание и се опита да извика. Разнесе се сподавено скимтене.