— Eniru, rapide! — заповяда той, след като отвори някаква врата. Влязохме в мрака и вратата се заключи зад нас.
— Сигурно убежище! — с облекчение въздъхна Офицера и започна да опипва стената, докато намери ключа и помещението се освети. Намирахме се в малка каюта. Вътре имаше две тесни койки и съвсем малка баня. Доста мрачно.
— Дом, роден дом — добродушно усмихнат рече Офицера, като се огледа. — Ще трябва да останем тук поне два дни. Хайде да скрием нещата си. Иначе капитанът ще заплаши да ни върне и ще се наложи да му дам още по-голям подкуп. Сигурен съм, че ще можем да издържим.
— Аз пък не съм сигурен, че разбирам всичко това. Не ги ли подкупи вече?
— Това беше само първата вноска. Подкупът никога не се дели, това е първият ти урок по изящно изкуство. Платих на космонавта да ни качи на борда и уредих пазачът на рампата да е приятелски настроен. Всичко това си е за тогава. Присъствието ни на борда на този кораб не е известно на офицерите — и особено на капитана, на когото наистина ще трябва да платя много пари. Ще разбереш.
— Определено имам такова намерение. Подкупът действително е точна наука.
— Така е.
— Добре, че знаеш езика им, за да можеш да се договаряш с тях.
При тези думи той рязко повдигна вежди и се наведе към мен.
— Не ни ли разбра? — попита Офицера.
— В училище не съм учил чужди езици?
— Чужди ли? — шокира се той. — Трябва да идваш от някоя наистина затънтена част на тази свинска планета. Та това не беше чужд език, момчето ми. Това бе есперанто, галактическият език, простият втори език, който всички научават съвсем отрано и говорят като матерен. Образованието ти е занемарено, но лесно ще поправим това. Преди да пристигнем на Вения, вече ще знаеш есперанто. Като начало — всички глаголи в сегашно време във всички лица завършват на „as“. Самата простота…
Той замълча, когато някой се опита да отвори вратата на каютата. Вдигна показалец пред устните си и посочи към съседната баня. Хвърлих се натам и включих лампата точно в мига, в който той угаси светлината в каютата. Офицера припряно влезе и се настани при мен. Отново угасих светлината. Той затвори вратата на банята в секундата, в която се отваряше тази откъм коридора.
В каютата прозвучаха стъпки и се разнесе остро подсвирване. Обичайната инспекция, нямаше какво да се види и след малко човекът щеше да си отиде…
Тогава вратата на банята се отвори и вътре нахлу светлина. Офицерът погледна към двама ни с изключително мръсна усмивка.
— Стори ми се, че на пистата има прекалено много движение. Гратисчии. — В ръката му се появи малък пистолет. — Излизайте. Двамата ще слезете от кораба и ще извикам местната полиция.
18.
Наведох се напред, преместих тежестта върху краката си и напрегнах мускули. Готов да нападна в момента, в който Офицера отвлече вниманието на космонавта. Всъщност не ми се искаше да се изправям пред този пистолет с голи ръце, но още по-малко ми се искаше да се върна в затвора. Офицера сигурно знаеше това. Той протегна ръка, за да ме спре.
— Да не прибързваме, Джеймс. Почакай да поговоря с този любезен офицер.
Ръката му бавно се насочи към джоба — пистолетът следеше всяко негово движение — пръстите му потънаха дълбоко и отново се появиха навън с тънка пачка банкноти.
— Това е аванс за една малка услуга — рече той, като подаде парите на офицера, който ги пое с две ръце. Сега за нас бе съвсем лесно да действаме, тъй като пистолетът изчезна толкова бързо, колкото се появи. Човекът броеше парите, докато Офицера говореше.
— Услугата, за която така смирено ви молим, е да не ни намерите в продължение на два дни. Утре ще ви платя същата сума, както и вдругиден, когато ще ни откриете и ще ни отведете при капитана.
Парите изчезнаха и оръжието отново се появи — а изобщо не забелязах ръцете му да помръдват. Беше толкова добър, че трябваше да се снима в киното.
— Не мисля така — отвърна космонавтът. — Мисля, че ще взема всички пари, които сте скрили в себе си и в багажа си. Ще ги взема и ще ви отведа при капитана веднага.
— Не е много благоразумно — строго рече Офицера. — Ще кажа на капитана точно колко пари сте взели и той ще ви ги отнеме, след което няма да имате нищо. Освен това ще му кажа кои членове на екипажа съм подкупил и те също ще останат без парите си, което няма да ви направи особено популярен на този кораб. Нали така?
— В думите ви има известна истина — замислено се съгласи той и потърка брадичка. Пистолетът отново беше изчезнал. — Ако увеличите сумите, навярно…
— Десет процента, не повече — прекъсна го Офицера и веднага му даде банкнотите. — До утре. Моля, заключете вратата след себе си.