— Ето писалка — каза капитан Гарт. Офицера само се усмихна.
Капитанът тръгна първи и ние го последвахме с багажа си. Беше нощ и звездите грееха ярко, а откъм мрака на недалечните дървета се разнасяха звуците на невидими животни. Светеше единствено херметичният шлюз.
— Тук ще се разплатим — застанал накрая на рампата рече капитанът.
Офицера поклати глава и посочи към металната повърхност.
— Все още сме на кораба. На земята, ако обичате.
Разбраха се за неутрален терен близо до рампата, но все пак на достатъчно разстояние от кораба, за да бъде осуетен всеки опит да ни измамят. Офицера извади чека, най-после взе писалката и внимателно го подписа. Капитанът — постоянно изпълнен с подозрителност! — сравни двата подписа, кимна и енергично се заизкачва по рампата, докато ние взимахме багажа си. После се обърна и извика:
— Вече са ваши!
Когато рампата се вдигна и корабът беше извън обсега ни, от мрака срещу нас светнаха мощни прожектори и видяхме приближаващите се въоръжени мъже. Огледахме се наоколо. Бяхме попаднали в капан.
— Знаех си, че нещо не е наред — каза Офицера. Пусна чантите си и мрачно посрещна бързащите към нас мъже.
19.
От мрака се появи бляскава фигура в червена униформа и застана пред нас, като засукваше големите си и изящни мустаци. Както някогашните ченгета, той носеше сабя, която придържаше за ефеса.
— Взимам всичко, което имате вие двамата. Всичко. Бързо!
Двама униформени мъже изтичаха да изпълнят заповедта му. Носеха странни на вид оръжия с дълги цеви и дървени приклади. Зад нас чух скърцането от спускащата се рампа. На края й бе застанал капитан Гарт. Наведох се, за да вдигна чантите си.
И продължих да се обръщам — хвърляйки се към капитана, за да го хвана.
Разнесе се силен трясък и нещо избръмча покрай главата ми, след което се разби в корпуса. Капитанът изруга и замахна с юмрук към мен. Не можеше да е по-добре. Пристъпих напред, сграбчих ръката му и я извих зад гърба му. Той извика от болка — прекрасен звук.
— Пусни го — каза някакъв глас и аз погледнах през разтърсващото се рамо на капитана, за да видя, че наставникът ми лежи на земята, а офицерът е стъпил върху гърдите му. Очевидно сабята му не служеше само за украса, защото сега върхът й беше притиснат в гърлото на Офицера.
Щеше да е един от лошите ми дни. Със свободната си ръка леко стиснах врата на капитана, преди да го пусна. Той се строполи в безсъзнание и главата му приятно изкънтя в повърхността на рампата. После отстъпих настрани и Офицера неуверено се изправи на крака. Като се изтупа от праха, той се обърна към другия мъж.
— Простете, любезни ми сър, но мога ли смирено да попитам за името на планетата, върху чиято почва стоим?
— Спиовенте — изсумтя той.
— Благодаря ви. Ако позволите, ще помогна на моя приятел капитан Гарт да се изправи, защото искам да му се извиня за лошото поведение на този младеж.
Никой не го спря и той се приближи до капитана, който тъкмо започваше да се връща в съзнание.
За да го загуби мигновено, когато Офицера го ритна в слепоочието.
— Обикновено не съм отмъстителен — каза той, като извади портфейла му и го подаде на другия с думите: — Но точно сега исках да изразя чувствата си, преди да възвърна иначе миролюбивия си нрав. Вие естествено разбирате защо направих това?
— Самият аз щях да постъпя по същия начин — отвърна офицерът, докато броеше парите. — Но играта свърши. Не казвайте нито дума повече или сте мъртъв.
Той се обърна и от мрака се появи друг мъж с две черни метални вериги в ръце. Офицера стоеше неподвижен и неспокоен, докато човекът закопчаваше едната на глезените му. Не знаех какво е това, но така или иначе не ми харесваше. И нямаше да ми го поставят толкова лесно.
Грешах. Дулото на пистолета опря в гърба ми и аз не протестирах, докато закопчаваха веригата на краката ми. Мъжът се изправи и ме погледна право в лицето, застанал толкова близо, че отвратителният му дъх се носеше на талази към мен. Беше ужасно грозен, а на лицето му имаше белег от шев, който го правеше по-ужасен. Когато заговори, човекът заби показалец в гърдите ми.
— Аз съм Тарс Тюкас, слуга на нашия господар, могъщия капо Докия. Но ти никога не ме наричай по име. Винаги се обръщай към мен с „господарю“.
Понечих да му кажа нещо, нещо, което бе доста различно от „господар“, когато той натисна някакво копче върху една метална, висяща на колана му кутия.