После се озовах на земята, опитвайки се да проясня очите си от болката. Първото нещо, което видях, беше проснатият до мен и стенещ в агония Офицер. Помогнах му да се изправи на крака. Тарс Тюкас не трябваше да прави това, не и с толкова възрастен човек. Когато се обърнах към него, на лицето му се бе изписала изкривена от белега усмивка.
— Кой съм аз? — попита той. Устоях на изкушението само заради Офицера.
— Господарят.
— Не го забравяй и не се опитвай да избягаш. Из цялата страна има неврални предаватели. Ако оставя моя достатъчно време включен, всичките ти нерви ще бъдат унищожени. Завинаги. Ясно?
— Ясно, господарю.
— Дай ми всичко, което имаш.
Подчиних се. Пари, документи, монети, ключове, часовник, всичко. Той грубо ме претърси и за момента остана доволен.
— Да тръгваме.
Тропическата зора изгряваше бързо и вече започваха да изключват осветлението. Не се обръщахме назад, докато следвахме новия си господар. Офицера имаше проблеми с придвижването и трябваше да му помагам. Тарс Тюкас ни отведе до оставена наблизо очукана дървена каруца и ни посочи да се качим отзад. Седнахме на дъсчената седалка, откъдето можехме да гледаме как от кораба разтоварват някакви сандъци.
— Страхотно ритна капитана — казах аз. — Очевидно ти е известно нещо за тази планета, което аз не знам. Как се казваше?
— Спиовенте — изплю името той, сякаш ругаеше. — Мелничният камък на шията на Съюза. Онзи капитан просто ни е продал. Освен това е контрабандист. Върху контактите с този смрадлив свят е наложено пълно ембарго. Особено върху доставките на оръжие. А съм сигурен, че онези сандъци са пълни точно с това. Спиовенте! Изцяло поемам вината, че те забърках във всичко това. Но капитан Гарт ще си плати. Дори да не направим нищо друго, Джим, ще успеем да го изправим пред съда. Някак си ще съобщим на Съюза.
Това „някак си“ го потисна още повече и той уморено отпусна глава върху дланите си. Седях мълчаливо и го чаках отново да заговори. Най-накрая той продължи. Седна изправен и на отразената светлина видях, че блясъкът в очите му се е възвърнал.
— Nil carborundum, Джим. Не оставяй копелетата да те победят. Съюзът установи контакт със Спиовенте преди повече от десет години. Последва Разрива и оттогава планетата е изолирана. Предстоят й хиляди години мрак. Именно такива места създават лошото име на престъпността, тъй като тук управляват престъпници. Лудницата се управлява от побъркан. Властва анархия — не, не е вярно — пред Спиовенте анархията изглежда детска игра. Специално съм проучвал системата на управление на този свят, докато разработвах най-важните моменти от личната си философия. Тук имаме нещо, което принадлежи на изчезналите тъмни векове от развитието на човечеството. Планетата е ужасна във всяко едно отношение и Съюзът не може да направи нищо, освен да я нападне. Което ще е в пълно противоречие с принципите му. Силата на Съюза е в същото време и негова слабост. Никоя планета или планети не могат да нападат със сила други планети. Това мигновено би довело до унищожение от страна на всички останали, защото днес войната е обявена извън закона. Съюзът е в състояние само да помага на новооткрити планети, да предлага съвет и подкрепа. Говори се, че в него съществуват тайни организации, които действат за подриването на потиснически общества като спиовентското — но това, разбира се, никога не е било обявявано гласно. Така че сме изпаднали в беда, в голяма беда. Спиовенте е изкривен огледален образ на цивилизованите светове. Тук няма правила и закони, действа единствено силата. Престъпните банди се ръководят от капо, като мъжа в красивата униформа, капо Докия. Всеки капо контролира колкото може по-голяма територия. Подчинените му получават част от плячката, изтръгната от селяните или от заграбеното по време на война. В самата основа на тази престъпна пирамида са робите. Ние.
Той посочи към невропрангите на глезена си и изпадна в униние. Аз също.
— Е, все пак можем да погледнем нещата откъм светлата им страна — отчаяно казах аз.
— Каква светла страна?
Самият аз се зачудих и започнах бясно да разсъждавам на глас.
— Светлата страна, да, винаги има светла страна. Например, че сме адски далеч от Бит О’Хевън и проблемите ни там. Сега сме напълно готови за ново начало.
— На дъното на тази пирамида? Като роби?
— Точно така! Оттук единствената посока, по която можем да се движим, е нагоре!
Устните му помръднаха в съвсем бледа усмивка при тази отчаяна забележка и аз побързах да продължа: