Докато говореше, в най-близката машина се отвори метална врата. Проблеснаха искри от хвърлено в огъня дърво. На кратката пресеклива светлина ясно видях човека пред нас. Беше облечен в черна роба с качулка, която скриваше лицето му. Той посочи към машината.
— Това трябва да се избута през гората — при това съвсем безшумно. Ще вкарам ножа си в гърдите на всеки от вас, който издаде и най-тихия звук. През деня беше изсечена просека и ще е лесно да я следвате. Хванете въжетата и правете това, което ви наредих.
Други чернороби фигури ни подадоха въжетата и ни накараха да се строим в колона. По прошепнатия сигнал ние започнахме да теглим.
Машината вървеше съвсем лесно и ние напредвахме с постоянно темпо. Шепнешком ни напътстваха с нови заповеди, после стигнахме до края на гората и спряхме. Пуснахме въжетата и както бяхме потънали в пот, продължихме да бутаме огромната тежест, докато водачите ни не останаха доволни. Те тихо и продължително се съветваха помежду си за подреждането и аз се зачудих какво точно става. За момента ни бяха забравили, така че колкото можех по-тихо, заобиколих машината и погледнах през шубрака към онова, което се разкриваше пред нас.
Много интересно. Житна нива се простираше по плавния склон до крепостта, чиито тъмни кули ясно се различаваха на звездната светлина. Отразени отблясъци заобикаляха основата й там, където водите в рова я предпазваха от нападение.
Останах на мястото си, докато зората не започна да просветлява небето, после се върнах, за да разгледам обекта на задружните ни усилия. С разсейването на мрака формата му ясно се виждаше и все пак нямах ни най-бегла представа какво представлява. Огън и пара — вече ясно виждах издигащата се нагоре бяла струйка. И някакъв дълъг кабел отгоре. В момента една от черните фигури работеше на пулта за управление. Парата засъска по-силно, когато дългата ръка се спусна надолу и краят й се отпусна на земята. Приближих се да погледна голямата метална чаша и любопитството ми бе възнаградено, като ме накараха да помогна в преместването на огромен камък. Двама от нас го претърколиха от близката купчина, но трябваше да се включат още двама, за да го вдигнем и поставим в чашата. Загадка на загадките. Върнах се при останалите точно когато се появи капо Димонте заедно с висок, облечен в роба мъж.
— Ще сработи ли, отец Фарвъл? — попита Димонте. — Не знам нищо за тези устройства.
— Но аз знам, капо, ще видите. Когато подвижният мост се спусне, моята машина ще го унищожи, ще го разбие.
— Само това не! Онези стени са високи и загубите ни ще бъдат много големи, ако се наложи да превземаме крепостта, без да сме в състояние да влезем през портата.
Отец Фарвъл се обърна с гръб и отправи бързи заповеди към операторите на машината. В пещите й бяха сложени още дърва и съскането се усили. Вече съвсем се беше разсъмнало. Полето пред нас бе пусто. Но зад нас в гората се криеха малката армия и бойните машини. Беше очевидно, че когато мостът се спуснеше и бъдеше унищожен, битката щеше да започне.
Когато светлината се усили, ни заповядаха да легнем на земята и да се скрием. Слънцето се издигаше над хоризонта. Все още не се случваше нищо. Приклекнах близо до машината и покрития с качулка оператор на пулта.
— Не се спуска! — внезапно извика брат Фарвъл. — Това е необичайно, винаги го спускат по това време. Нещо не е наред.
— Знаят ли, че сме тук? — попита капо Димонте.
— Да! — изкънтя откъм дърветата над нас един невероятно силен глас. — Знаем, че сте там. Атаката ви е обречена — както и всички вие! Пригответе се да посрещнете смъртта си.
25.
Ревящият глас дойде съвсем неочаквано и шокиращо сред горската тишина. Скочих уплашен и не бях единствен. Монахът на пулта на машината беше още по-стреснат. Ръката му натисна контролния лост и се разнесе ужасно свистене. Дългата ръка отгоре се метна към небето, бутана от друга, по-къса, близо до закачения й на шарнир край. Ръката се издигна във висока дъга и се блъсна в скрития буфер, който завибрира и разтърси цялата машина. Ръката може и да бе спряла, но камъкът в чашата на края й продължи пътя й, и се издигна високо във въздуха, описвайки огромна арка. Побързах напред, за да видя как пада в рова точно пред вдигнатия мост. Добър изстрел — със сигурност щеше да унищожи моста, стига да беше свален.
Съвсем ненадейно всичко около мен стана много напрегнато. Брат Фарвъл бе съборил монаха от пулта и сега го риташе, като надаваше яростни крясъци. Вадеха се саби, войниците се щураха наоколо — някои стреляха към дърветата. Капо Димонте крещеше заповеди, които никой не слушаше. Облегнах гръб на едно дърво и вдигнах пушка за очакваната атака.