А може би имаше? Докато очите ми се приспособяваха към мрака, осъзнах, че това не са от онези парни коли, които бях виждал преди — с дървени колела и железни обръчи около тях. Имаха меки гуми! По-добра техника? Възможно ли беше да става дума за инопланетни машини, прикрити под външността на тези древни бракми?
Побързах да се приближа до най-близката от тях и се покатерих на седалката на водача. Виждаха се познатите дълги лостове и волан, но скрито за поглед откъм земята имаше тапицирана седалка с познатия ми пулт на земеход. Така вече бе по-добре!
Сложих пушката под седалката и самият аз се напъхах вътре. Имаше предпазен колан — разумно, но не и за момента. Бутнах го настрани и се наведох напред, за да разгледам пулта. Ключ за двигателя, скоростен лост, скоростомер, както и някакви непознати шайби и копчета. Започналото чукане по вратата ме убеди да оставя по-подробния оглед за по-късно. Протегнах ръка и включих двигателя. Не стана нищо.
Или по-скоро стана нещо съвсем неочаквано. Двигателят не се запали, а вместо това в ухото ми заговори момичешки глас.
— Не се опитвайте да запалите тази кола, без да закопчаете предпазния си колан.
— Предпазният колан, да, благодаря. — Закопчах се и отново завъртях ключа.
— Двигателят ще се запали само ако скоростният лост е на нулева.
Чукането по вратата се усилваше. Изругах и натиснах лоста, като се опитвах да намеря на слабата светлина съответното положение. Вратата се строши и се разлетя на трески. Сега отново ключът.
Двигателят се запали. Подкарах колата напред. И гласът заговори:
— Не се опитвайте да шофирате на ръчна спирачка.
Вече ругаех по-силно. Малката врата се разби и се стовари върху пода. Около мен се задвижиха бутала и започна да съска и да излиза пара. Някой извика и мъжете на вратата се хвърлиха към мен.
Машината потръпна и тежко потегли напред.
Така бе по-добре! Покрита със стоманени плоскости и фалшива железария, трябваше да е невероятно тежка. Начинът да узная това беше съвсем прост. Натиснах газта, завъртях волана и насочих грамадата право към голямата порта.
Гледката бе красива. Парата струеше нагоре и скоростта все повече нарастваше. Блъснах вратата точно в центъра и трясъкът ме оглуши. Но великолепният ми кон изобщо не намали скоростта си. Профучах през портата в облак от летящи трески, съпроводен от пращене и пукане на дърво. Преди да се наложи да наведа глава, за да не я отнесе една дъска, успях да хвърля кратък поглед на бягащите пешеходци. Дъската изпращя, строши се и полетя настрани. Изправих се и доволно се усмихнах.
Каква прелестна гледка. Войници бягаха във всички посоки и се хвърляха да търсят убежище. Завъртях волана и описах плътен кръг, като се оглеждах за изход от крепостта. В стоманената обшивка издрънча куршум и рикошира настрани. Ето къде беше портата — право напред. Отново натиснах газта, после открих въжето на свирката. Тя изпищя, бликна пара и аз увеличих скоростта.
И навреме. Някой се опитваше да вдигне подвижния мост. Двама мъже бяха пъхнали дръжката в неудобната лебедка и сега яростно я въртяха. Веригите дрънчаха и се навиваха. Насочих се към средата на портата и дръпнах въжето на свирката. По стоманата около мен започнаха да плющят куршуми. Приведох се надолу и продължих да натискам педала. Щях да имам само един-едничък шанс.
Мостът бавно и постепенно се вдигаше, за да ми отреже пътя за бягство. Беше наклонен под десет, двайсет, трийсет градуса. Нямаше да успея.
Ударих се със сблъсък, който щеше да ме изхвърли навън от колата, ако не си бях закопчал предпазния колан. Благодаря ти, глас. Предните колела се заизкачваха върху моста, все по-високо и по-високо, докато носът й не започна да сочи небето. Ако се изкачех по-нависоко, щях да се преобърна.
А този риск просто не можех да си позволя. Зъбните колела изръмжаха и двигателят замърмори — в този момент чух скърцане и щракане.
После машината се устреми напред. Под огромната й тежест веригите, които издигаха моста, се бяха откъснали от основата си. Носът падна надолу и ние се забихме с трясък, който едва не ме зашемети.
Но кракът ми продължаваше да натиска педала и колелата все още се въртяха. Машината се стрелна напред — право към водата. Завъртях кормилото, изправих го, после се прехвърлих от моста на пътя. Все по-бързо и по-бързо, нагоре по хълма и по завоя — после отпуснах газта, преди да съм се преобърнал в коловозите. Бях в безопасност.
— Джим — посъветвах се задъхан аз. — Опитай се да не правиш отново това, ако е възможно да го избегнеш.
Погледнах назад, но никой не ме преследваше. Скоро обаче щяха да го сторят, ако не пеша, то с някоя от другите фалшиви парни коли. Отново натиснах педала и здраво затворих уста, за да не позволя зъбите ми да се разбият от ужасните разтърсвания.