Последваха множество крясъци и ругатни. И което ми хареса най-много — някой изрови верига и свърза двете коли. Превъзходно. Втората машина завъртя колела и заора пръстта дотогава, докато цялата не потъна в кал. Изръкоплясках с възхита и закрачих назад към собствената си кола.
Не трябваше да го правя, зная. Но има моменти, в които човек просто не е в състояние да устои на желанието да демонстрира превъзходството си. Седнах, закопчах предпазния си колан, включих двигателя, предпазливо раздвижих грамадата напред-назад, докато не я обърнах в обратната посока. После се понесох нататък по пътя.
И докато подминавах отбивката, силно дръпнах въжето на свирката. Тя високо изпищя и преследвачите ми обърнаха глави към мен. Махнах им с ръка и се усмихнах. После навлязох сред дърветата и прекрасната гледка изчезна.
28.
Това беше победно пътуване. Смеех се гласно, пеех и радостно надувах свирката. Когато първоначалният ми ентусиазъм поутихна, преместих царицата на въображаемата ми шахматна дъска и се замислих какво да правя сега. Свистенето на пара и тракането на машинарията ме разсейваше. Започнах да разглеждам пулта за управление, докато открих копче, с което се изключваха специалните ефекти. Парата кипеше при желание, а звуците бяха просто запис. Изключих ги и спокойно продължих към крепостта на капо Димонте. Когато пристигнах, беше късен следобед, но плановете ми вече бяха съвършено готови.
Излязох иззад последния завой и поех по пътя над езерото, като предварително бях включил парата и звуковите ефекти на пълна мощност. Бавно напредвах към портата, така че стражите да ме разпознаят. Те отчасти бяха поправили подвижния мост, който бе вдигнат много преди да стигна до него, и когато спрях пред пропастта, подозрително надзърнаха към мен.
— Не стреляйте! Приятел съм! — извиках аз. — Член на войската ви и близък съратник на капо Димонте. Веднага пратете да го повикат, защото знам, че иска да види новата си парна кола.
Наистина искаше. Веднага щом спуснаха моста, той мина по него и погледна нагоре към мен.
— Откъде взе това? — попита капото.
— Откраднах го. Качете се при мен и ще ви покажа някои интересни нещица.
— Къде е сънотворният газ? — попита той, докато се качваше по стълбичката.
— Не съм си правил труд да го търся. С тази машина разработих още по-добър и по-безопасен план. Това не е обикновена парна кола, както, надявам се, вече сте забелязали. Това е нов, подобрен модел с някои интересни добавки, които ще привлекат вниманието ви…
— Идиот такъв! За какво говориш? — Той дръпна сабята си нагоре от ножницата, после я върна на място. Какъв бързо възпламеним характер!
— Ще ви демонстрирам, капо, тъй като едно действие говори повече от хиляда думи. Освен това предлагам да седнете тук и да си сложите колана, както съм направил аз. Гарантирам ви, че демонстрацията ще ви впечатли.
Ако все още не беше впечатлен, поне изгаряше от любопитство. Той закопча колана и аз се върнах на заден ход на отсрещния бряг на езерото. Карах бавно и бях включил хриптенето и тракането. Спрях колата и се обърнах към него.
— Какво ще кажете за скоростта на това нещо? С каква скорост сте свикнали?
— Скорост ли? Искаш да кажеш колко бързо се движи ли? Това е превъзходна машина и е по-бърза даже от моята собствена.
— Още не сте видели нищо, капо. Първо — обърнете внимание на това.
Изключих звука и парата и той разбиращо кимна.
— Намалил си огъня и сега тя не се движи.
— Точно обратното. Просто я накарах да млъкне и никой не може да чуе приближаването й. Готова е за потегляне и наистина ще потегли. След като ми отговорите на един въпрос. Ако тази кола принадлежеше на враг и се появеше тук, войниците, ви щяха ли да имат време да вдигнат моста, преди да мине по него?
Той подигравателно изсумтя.
— За какъв глупак ме взимаш, та да ми задаваш такива въпроси? Преди колата да успее да изпълзи по пътя, мостът може да се вдигне и да се спусне неколкократно.
— Наистина ли? В такъв случай дръжте се и гледайте какво може да направи това сладурче.
Натиснах газта и машината се понесе напред в почти пълна тишина. Чуваше се бръмченето на двигателя, гумите шумоляха по гладките камъни. Все по-бързо към портата, която със застрашителна скорост растеше пред нас. Застаналите там стражи се хвърлиха настрани точно навреме, а ние с трясък се блъснахме в грубите дъски на поправения дървен мост, отскочихме и прелетяхме през портата.