И с вибриране спряхме в крепостта. Капото седеше задъхан с разширени очи, после се опита да извади сабята си.
— Убиец! Ти се опита да ме убиеш, но не успя…
— Чуйте, капо, това беше демонстрация. Показах ви просто как ще прекарам вас и войниците ви през портата на крепостта на капо Докия. Точно през отворената порта в двора, където ще можете да убивате, плячкосвате, измъчвате, осакатявате, унищожавате…
Това привлече вниманието му. Сабята се плъзна обратно в ножницата и погледът му се зарея, докато мечтаеше за чудесата, които му бях изредил.
— Точно така — рече той, бързо премигна и се върна в действителността. — Идеята ти е интересна, войнико, и аз искам да чуя повече за нея. На бутилка вино, защото това беше нещо, което не съм преживявал никога досега.
— Покорно приемам. Но нека първо скрия колата, за да не я види никой. Нападението ще успее само ако е абсолютно изненадващо.
— Тук си прав. Остави я в плевника и аз ще наредя пред него да застанат стражи.
Виното, което ми предложи, бе доста по-добро от киселяка, който пиеха войниците, и аз с удоволствие отпивах от него. Но не прекалено много, защото ако играта продължеше според плана, главата ми трябваше да е ясна. Трябваше да измисля основателни за него причини и да го убедя незабавно да скъса с бойните си планове. Защото ако не действахме бързо, щеше да се появи проф. Лъстиг със своите газови бомби. Бях сигурен, че кражбата на колата му го бе направила извънредно нещастен. А в района, в който можеше да е скрита, нямаше толкова много крепости. Беше време за действие. Преместих един от топовете по въображаемата редица и заговорих:
— Крепостта на ужасния капо Докия е на не повече от пет часа ход оттук — нали така?
— Пет часа или четири часа ускорен марш.
— Добре. Сега помислете за това. Той ви е нападнал, докато бяхте другаде с по-голямата част от армията си. Войниците му са нанесли огромни щети на моста и на самата крепост. Преди да решите да отвърнете на атаката, трябва да поправите моста и навярно да наемете още войници. Така че, когато тръгнете на следващия поход, отсъствието ви да не може да се използва от никого. Прав ли съм?
Той отпи от виното и ме погледна над ръба на чашата.
— Да, по дяволите, предполагам, че си прав. Благоразумие, моите офицери винаги ми препоръчват благоразумие, когато поискам да обезглавя онова създание, да го изкормя, да го одера жив…
— И ще го направите, наистина, очаква ви прекрасно бъдеще. И за разлика от другите ви съветници, аз не ви препоръчвам предпазливост. Смятам, че онзи зъл демон в човешки образ трябва да бъде нападнат, и то веднага!
Това му хареса и видях, че докато му обяснявах плана си, вниманието му не се отклоняваше от мен.
— Оставете тази крепост тук точно така, както си е, и вземете всичките си хора. Ако нещата вървят според плановете, войската ви ще се върне много преди някой изобщо да разбере, че сме я напускали. Тръгваме в полунощ, безшумни като отмъстителни духове, и на разсъмване стигаме до мястото, където ще се скрием, колкото може по-близо до крепостта на капо Докия. Мястото ми е известно. Когато на зазоряване мостът се спусне, ще използвам новата ви машина, за да се погрижа да остане отворен. Войската ви атакува, превзема с изненада крепостта и битката е спечелена. Веднага щом завладеете замъка, можете да пратите значителна част от хората си обратно тук.
— Добре. Но как мислиш да им попречим да затворят моста?
Докато му обяснявах, на лицето му се изписа злобна усмивка и той се развика от радост.
— Направи го! — изкрещя капото. — И ще те направя богат за цял живот. С парите на Докия, разбира се, след като заграбя хазната му.
— Вие сте самата любезност. Може ли в такъв случай да ви предложа да обявите почивка за всички в крепостта, защото ни предстои тежка нощ.
— Да, ще го направя. Веднага ще предам заповедта.
След това се измъкнах навън. Освен естествената ми загриженост за уморените тела на другарите ми, имах и друга причина да искам всички те да си легнат. Преди да си почина самият аз, трябваше да изпълня няколко важни задачи.
— Инструменти — казах на Дренг, когато го измъкнах навън. — Пили, чукове и други такива неща. Къде мога да ги намеря?
Той дълбоко заби пръст в сплъстената си коса и силно започна да се чеше, докато мислеше. Устоях на желанието да протегна ръце и да го разтърся. Вместо това изчаках, докато бавният процес не допълзя до успешния си край. Навярно драскащите по черепа нокти помагаха на мудните му синапси да функционират. Щеше да е най-добре да не преча на тази установена практика. Накрая ми отговори:
— Нямам никакви инструменти.