— Изпий това. То ще ликвидира последствията от газа.
Отново отворих очи и видях едрия мъж, който тъкмо затваряше вратата зад себе си. Носеше някаква униформа с многобройни златни копчета и нашивки, от онези, които толкова допадат на военните. Подаваше ми пластмасова чаша, която предпазливо поех и подуших.
— Имахме достатъчно време да те отровим или убием, докато беше в безсъзнание — рече той.
Необорим довод. Пресуших горчивата течност и мигновено се почувствах по-добре.
— Откраднали сте парите ми — казах аз в момента, в който мъжът беше понечил да заговори.
— Парите ти са на сигурно място…
— Ще бъдат на сигурно място единствено в ръцете ми. Както когато сте ме намерили, завързани за тялото ми. Онзи, който ги е взел, е крадец.
— Ти ли приказваш за кражби! — изръмжа мъжът. — Навярно самият ти си ги откраднал.
— Докажете го! Твърдя, че съм положил много труд за тези пари, и не възнамерявам да ми ги отнемат за пенсионно осигуряване на вдовиците от космическата война…
— Достатъчно. Не съм дошъл тук да разговаряме за нещастните ти грошове. Те ще бъдат депозирани в галактическата банка…
— При какъв курс? И каква лихва ще носят?
Вече го бях ядосал достатъчно.
— Стига. Навлякъл си си огромни неприятности и имаш много да обясняваш. Проф. Лъстиг ми съобщи, че се казваш Джим. Как е цялото ти име и откъде идваш?
— Казвам се Джим Никсън и съм от Вения.
— Няма да стигнем доникъде, ако продължаваш с тези лъжи. Казваш се Джеймс ди Гриз и си избягал затворник от Бит О’Хевън.
Е, както можете да си представите, думите му ме накараха да премигам. Който и да беше този човек, той притежаваше страхотна разузнавателна мрежа. Виждах, че вече не си играя с аматьорската група на професорите. Те бяха извикали професионалистите. И сега мъжът ми подхвърляше тази топка, за да ме извади от равновесие и да ме накара да се разприказвам. Само че на мен тия не ми минаваха. Мислено превключих скорост, седнах на леглото, за да мога да го гледам в очите, и спокойно отвърнах:
— Още не сме се запознали.
Гневът му се бе стопил и той беше толкова спокоен, колкото и аз. Обърна се и натисна някакъв бутон на стената, в резултат на което се появи сгъваем стол. Той седна и кръстоса крака.
— Капитан Варод от флота на Съюза. Специалист съм по планетарни довършителни операции. Готов ли си да отговориш на въпросите ми?
— Да, ако се редуваме да задаваме въпросите. Къде се намираме?
— На тринайсетина светлинни години от Спиовенте, което предполагам ще те зарадва.
— Така е.
— Сега е мой ред. Как стигна до тази планета?
— На борда на вениански товарен кораб, който пренасяше контрабандно оръжие за вече покойния капо Докия.
Това веднага привлече вниманието му. Той се наведе напред.
— Кой беше капитан на товарния кораб?
— Вече не сте на ред. Какво ще правите с мен?
— Ти си избягал затворник и ще бъдеш върнат на Бит О’Хевън, за да изтърпиш присъдата си.
— Наистина ли? — неискрено се усмихнах аз. — Сега с удоволствие ще отговоря на въпроса ви, само че съвсем съм забравил името на капитана. Ще ме подложите ли на мъчения?
— Недей да играеш игрички, Джим. Здраво си я загазил. Окажи ни съдействие и аз ще направя каквото мога за теб.
— Добре. Ще си спомня името, вие ще ме оставите на неутрална планета и ще бъдем квит.
— Невъзможно. Всичко е документирано и аз служа на закона. Трябва да те върна на Бит О’Хевън.
— Благодаря. Току-що получих временна амнезия. Преди да си тръгнете, бихте ли ми казали какво ще стане на Спиовенте?
Той се отпусна на стола си, без никакво намерение да си тръгва.
— Първото нещо, което ще се случи, е прекратяването на ужасната намеса на Лъстиг. Бяхме принудени да я допуснем от Междугалактическата асоциация по приложна социоикономика. Успяха да съберат достатъчно средства, за да реализират някои от теориите си. Финансираха ги много планети и за нас беше по-лесно да ги оставим сами да се провалят, отколкото да правим опити да ги спрем.
— И сега те са се провалили?
— Окончателно. Отведохме всички от планетата и те с радост си тръгнаха. Едно е да развиваш политически и икономически теории. Да ги прилагаш към суровата действителност обаче, може да се окаже ужасно изживяване. Правено е в миналото — и винаги с ужасни резултати. Вече не са ни известни подробности, потънали са в мъглата на времето, но някога е съществувала една безумна доктрина, наречена „монетаризъм“, за която се смята, че е унищожила цели култури, цели планети. Сега пропадна поредният експеримент, така че ще се намесят специалисти и ще направят онова, което трябваше да се направи още от самото начало.