— Инвазия?
— Гледал си прекалено много тривизия. Войната е забранена и ти би трябвало да го знаеш. Разполагаме с хора, които ще работят в настоящото общество на Спиовенте. Навярно с онзи капо Димонте, тъй като той току-що удвои територията си. Ще му помагат и ще го насърчават да увеличава мощта си, да завладява все повече територии.
— И да убива все повече хора!
— Не, ние ще се погрижим за това. Съвсем скоро няма да е в състояние да управлява без подкрепа и нашите бюрократи са готови да му помогнат. Централизирано управление…
— Създаване на съдебна система, данъци, знам принципа. Говорите точно като Лъстиг.
— Не съвсем. Нашите методи са доказани и наистина действат. За едно поколение, или най-много за две, Спиовенте ще бъде приета в семейството на цивилизованите планети.
— Поздравления. А сега, моля, оставете ме сам, за да мога да помисля за бъдещото си затворничество.
— Все още ли не искаш да ми кажеш името на онзи капитан? Може би продължава да превозва контрабандно оръжие и ти ще си отговорен за смъртта на още повече хора.
Прав беше. Бях ли отговорен и за клането в двора на крепостта? Нападението бе моя идея. Но Димонте щеше да атакува така или иначе и щеше да има още повече убити. Не бе толкова лесно да поема отговорността. Капитан Варод трябва да беше прочел мислите ми.
— Чувстваш ли се отговорен? — попита той.
Добър въпрос. Наистина проницателен тип.
— Да, чувствам се. Вярвам в живота и в неговата святост. Не вярвам в убийството. Всеки от нас има само един живот и не искам да съм отговорен за отнемането на живота на когото и да е. Смятам, че съм допуснал някои грешки, и се надявам да съм извлякъл поука от тях. Името на контрабандиста е капитан Га…
— Гарт — прекъсна ме той. — Известен ни е и ние го следим. Това е било последното му пътуване.
Мислите ми бясно се завъртяха.
— Щом сте знаели, защо ме питахте през цялото време?
— Заради теб, Джим, само заради самия теб. Казах ти, че нашата работа е да възстановяваме. Ти взе важно решение и вярвам, че това ще те направи по-добра личност. Желая ти късмет. — Той се изправи и се приготви да излезе.
— Много благодаря. Ще си спомням думите ви, докато разбивам камъни в кариерата.
Той застана на отворената врата и ми се усмихна.
— Занимавам се с правосъдие в много широк мащаб. Пък и всъщност не вярвам в затвора само заради един провалил се банков обир. Предопределен си за по-добри неща. Ето защо те връщам в затвора. Ще бъдеш прехвърлен на друг кораб на друга планета, където ще бъдеш заключен, докато той пристигне.
Капитанът излезе, после за миг се обърна назад.
— Като имам предвид онова, което ми каза, ще забравя, че шперцът все още е в тайничето в обувката ти.
После наистина си тръгна. Гледах към заключената врата и внезапно избухнах в смях. В края на краищата вселената не беше чак толкова лоша. Преливаше от чудесни неща и те можеха да бъдат присвоени единствено от човек, който си знаеше занаята. А аз разбирах от своя!
— Благодаря ти, Офицер, благодаря ти за всичко. Ти успя, упъти ме и ме научи. Благодарение на теб сега се ражда Стоманения плъх!