Когато се обърнах, към мен беше насочен пистолет калибър 0.75, толкова огромен, че тя го държеше с две ръце.
— Какво е това, грабеж ли? — възмутих се аз, разбирайки, че съм пропуснал нещо много важно. Ръката ми все още стискаше пистолета в джоба, но нямах никаква възможност да го извадя, това беше равносилно на самоубийство.
— Ще ви застрелям, без дори да знам името ви — нежно каза тя и се усмихна, откривайки ред великолепни бели зъби. — Вие сте този, който провали операцията ми с линкора.
Усмивката й ставаше все по-широка, но засега не стреляше. Наслаждаваше се на неуправляемите емоции, отразяващи се на лицето ми. Ловецът попадна в капана, доведоха го именно там, където искаха и нищо повече не можеше да се направи.
Виждайки, че осъзнах всичко, Ейнджълин се разсмя на висок глас, чисто и ясно, като сребърна камбанка, и едновременно с това засилваше натиска върху спусъка. Тя беше истинска артистка. Точно когато отчаянието ми достигна максимума, а безнадеждността на положението стана очевидно, спусъкът беше натиснат.
И не веднъж, а отново и отново.
Четири разкъсващи плътта куршума попаднаха право в сърцето, а последният изстрел — между очите.
Глава 11
Това още не беше връщане в съзнание, а изплуване от червена мъгла. Организмът отчаяно се бореше с болката. Ужасно е, че очите ми са затворени и е невероятно трудно да ги отворя. В края на краищата от червената тъмнина се появи лице във вид на петно.
— Какво се е случило? — попита петното.
— Исках от вас да науча това… — казах аз и млъкнах, учудвайки се колко слаб и безжизнен бе гласът ми. Нещо влажно докосна устните ми, това беше салфетка, цялата на червени петна.
Когато зрението ми се върна, петното се превърна в млад човек в бяло. Докторът вероятно, и трябва да сме в болница.
— Кой е стрелял във вас? — попита докторът. — Някой съобщи за изстрелите и трябва да бъдете благодарни, че дойдохме точно на време. Загубихте много кръв, преливането вече е направено и освен това имате много повреди на лакътната и предраменната кост от куршум, който по-нататък е сцепил дясната вежда и вероятно е повредил черепа. Сигурно са засегнати ребрата и има подозрение за вътрешен кръвоизлив. Някой много ви мрази! И кой?
Кой? Разбира се, моята скъпа Ейнджълин. Изкусителката, съблазнителката, убийцата се опита да се разправи с мен. Всичко си спомних — широката цев на пистолета с черна дупка, в която сякаш можеше да се вмести цял звездолет. Искрящият пламък на куршумите, забиващи се в мен, и страданията, когато скъпата ми, гарантирано непробиваема жилетка пое върху себе си мощта на изстрелите. В мен възникна надежда, че това ще я удовлетвори, но не, цевта се вдигна към лицето ми.
Спомних си последния си жест, когато закрих лицето си с ръце и се наведох настрани в отчаян опит да се спася.
Чудо е, че опитът сполучи. Куршумът явно е рикоширал в костта на ръката и само е засегнал черепа, вместо да премине през него. Въпреки това имаше много кръв и неподвижно тяло на пода, което е и заблудило Ейнджълин. Шумът от изстрелите в тази малка стая, проснатият труп и кръвта са докоснали нещо в женската й натура, поне съвсем малко. Тя бързо е излязла от стаята, преди да дойдат. Ако се беше задържала поне секунда, за да се убеди…
— Легнете — каза доктора. — Ако не лежите, ще ви направя инжекция, която ще ви изключи за седмица.
Едва когато каза това, забелязах, че седя и се смея като луд. По време на движението болка пронизваше гърдите ми и позволих да ме сложат да легна.
Сега в ума ми се въртеше мисълта как да се измъкна оттук. Игнорирайки болката, огледах приемната и мислех как да извлека изгода от това, че съдбата ми е подарила живота, докато Ейнджълин мисли, че съм мъртъв.
В приемната нямаше много неща и успях да отмъкна само дръжка и официални формуляри от етажерката над главата ми. Дясната ми ръка работеше добре, въпреки че ме пронизваше болка при всяко движение. Роботът постави под носилката ми количка и ме откара в стаята. Когато излизахме, докторът напъха някакви документи в кутията над главата ми и приветливо кимна. Подарих му усмивка в отговор и продължихме нататък.
Щом се скри от поглед, извадих документите и ги прегледах. Това беше шансът ми, ако успея бързо да се възползвам от него. Документът беше заключение в четири екземпляра. Докато тези формуляри не попаднат в машината, аз не съществувам, аз съм в статистическо забвение, от което трябваше да се измъкна в болничната стая. Мъртвороден — това е спасението ми. Хвърлих възглавницата и роботът спря. Той не обърна внимание, че пиша, и спира още два пъти, за да вдигне възглавницата и с това ми даде време да завърша фалшификацията.