— Прекрасно — каза кралицата. Тя разбираше от медали не повече, отколкото от дрехи, но какво може да се очаква от тези затънтени планети.
— Да — съгласих се аз. — Не обичам да описвам историята на медалите си, но ако имам кралска заповед за това… — това беше казано срамежливо. Лъжейки ги за подвизите си, възбудих интерес и се надявах, че разговорът за мен ще стигне до ушите на Ейнджълин, където и да се крие. Като почувствах, че се изчерпах, се върнах в бара.
Измислените си истории разказвах на всеки, когото можех да хвана. Повечето ме слушаха с удоволствие, смееха се с мен, а смехът в двора беше рядко явление. Единственият, който не се наслаждаваше на това, бях аз. Ако отначало планът ми изглеждаше добър, то колкото по-далеч отивах, толкова по-малко ми харесваше. Можех с месеци да се въртя около тези дворцови идиоти без ни най-малката надежда да се приближа до Ейнджълин. Трябваше да ускоря нещата. В главата му се въртеше една мисъл, но тя граничеше с безумие. Ако работата не пропадне, ще бъда или убит, или завинаги отстранен от обществото. С последното лесно бих се примирил, но висшето общество ми помагаше да намеря своята любима плячка. Ако всичко се уреди, търсенията значително щяха да се опростят. Реших да хвърля две монети и, разбира се, спечелих, тъй като непечелившата бях скрил още преди хвърлянето. Ще действам.
Преди идването си тук напъхах по джобовете си разни дреболии, които можеха да ми свършат работа вечерта. Една от тях можеше да послужи като великолепен предлог да се сближа с краля, ако почувствам необходимост от това. Преместих я във вътрешния си джоб, напълних с вино най-голямата чаша, която можах да намеря, и тръгнах през анфиладата от стаи в търсене на жертвата си.
Ако в момента на пристигането ми крал Уилям беше просто пийнал, то сега беше мъртво пиян. Трябваше да зашият отзад на мундира му метален кол, тъй като мога да се закълна, че собственият му гръбначен стълб вече не го държеше. Но той все още пиеше, поклащайки се назад и напред, главата му се въртеше като на счупена кукла. Около него стояха купчина старци, които явно си разказваха анекдоти и при приближаването ми ме удостоиха с подозрителни погледи.
Бях по-висок от тях и по-ярко облечен. Очите на Уили се натъкнаха на мен и главата му бавно се обърна в моята посока. Вечерта вече бях срещал един от осемдесетгодишните старци и той ме представи.
— Много се радвам да срещна Ваше Величество — казах аз, имитирайки в гласа си пияни нотки. — Самият аз съм малко ентомолог и с ваше разрешение бих искал да последвам кралските ви стъпки. Много силно желая това и чувствам, че на Фрайбур може да се прояви повече внимание и има по-големи възможности за изследване на форминифера, лепидоптера и други. Хералдиката, а също и флаговете биха могли да съдържат повече изображения на насекоми…
Говорех и по-нататък нещо от този род и тълпата започна да става нетърпелива. Кралят едва ли схващаше и една дума от десет, вниманието му започна да се разсейва, околните също се развълнуваха, без да знаят как да се избавят от пияния. Когато някой ме хвана за лакътя, извадих своя коз.
— Ето, ваше величество — казах аз, като бръкнах в джоба си. — Внимателно пазих този образец, пренасяйки го през много светлинни години, и го доставих тук, за да заеме и той своето място във величайшата ви колекция. — Отворих плоската пластмасова кутийка и я пъхнах под носа му. Той с мъка фокусира воднистите си очи и дъхът му секна. Околните също проявиха любопитство и им дадох няколко секунди да се полюбуват на образеца.
Трябва да кажа, че това беше великолепен бръмбар, макар да не беше пътешествал с мен през светлинните години, а беше направен днес сутринта. Повечето елементи бяха от други насекоми, а там, където природата бе недостатъчно изобретателна, добавих няколко парченца пластмаса. Тялото беше колкото длан с три реда криле, всеки ред с различен цвят. Отдолу имаше много крака, взети от поне дузина насекоми, крайниците не успях да подбера в чифт, тъй като много от тях бяха развалени при моделирането. Някои други детайли като масивното жило и свределообразната опашка също не оставиха равнодушна аудиторията ми. Кутийката беше предвидливо направена от цветна пластмаса, която по-скоро скриваше, отколкото подчертаваше детайлите.