— Трябва да разгледате това по-отблизо, ваше величество — казах аз, като отворих по-широко кутийката и поклащайки се, се приближих. В едната ми ръка беше чашата с вино и кутийката, а другата беше свободна, за да извади мострата. Стиснах я с палеца и показалеца и се приближих плътно, виното в чашата на краля се разливаше от неловките му жестове. В този момент съвсем малко отслабих пръстите си, леко повдигнах бръмбара, направих неуловимо движение и бръмбарът с великолепен пирует се гмурна в чашата на краля.
— Спасете! Спасете го! — закрещях аз. — Най-редкият екземпляр! — и пъхнах пръсти в чашата, предизвиквайки буря в нея. Част от виното се изля на позлатените маншети на Уилям. Шепотът и злите гласове се усилиха, някой с твърда ръка ме хвана за рамото.
— Махнете титулуваните си крадливи лапи! — викнах аз и грубо отхвърлих ръката. Хванатото насекомо се изплъзна от пръстите ми, лепна се на гърдите на краля и оттам бавно се свлече на пода, губейки по пътя крила, крака и други части. Бях използвал много слабо лепило. Навеждайки се над трупчето, направих още едно неловко движение и виното се изля на дрехите на краля. Зъл вопъл се изтръгна от тълпата.
Кралят се отнесе към всичко това съвсем спокойно. Клатейки се като дърво по време на буря, той не изрази никакъв протест, само мърмореше: „Аз казвам… аз казвам…“ няколко пъти. Но когато започнах да изтривам виното с носна кърпичка и то потече по пръстите му, тълпата отзад се приближи плътно. Някой ме хвана за ръката и ме дръпна, аз се изтръгнах и… ударих крал Уилям в родовитите му гърди. От удара горната му челюст падна на пода.
Старците се разбягаха. Младежите се хвърлиха да защитят тяхно височество и ми се наложи да им покажа няколко техники, които бях научил на други планети. Недостигът на техника те заместваха с енергия в излишък, стана стълпотворение. Жените пищяха, мъжете ругаеха, краля буквално го носеха на ръце. Работите с мен тръгнаха много лошо, но им давах не по-малко, отколкото получавах.
След това си спомних, че няколко човека ме държаха, а един ме биеше. Изхитрих се да го ритна с ботуш в лицето, но ме събориха и… светлината изчезна.
Глава 15
Тъмничарите явно си бяха поставили за цел да ме научат на добри маниери, а аз правех всичко възможно да затрудня благородния им труд. Не за това доброволно влязох в затвора, рискувах да направя всички тези неща с бедния стар крал, за да спечеля баса. Оскърбление на Негово Величество беше такова престъпление, което обикновено се наказваше със смърт. За щастие цивилизованото влияние на Лигата вече бе докоснало тъмния Фрайбур и местните власти ми доказаха привързаността си към законите. Правех се, че не забелязвам това. Когато ми донасяха месо, изяждах го, а чинията чупех, демонстрирайки протеста си срещу незаконното арестуване.
Това беше примамка. Спечелените от мен синини щяха да бъдат прекалено малка отплата за успешния опит за самореклама. Фигурата на отцепник, предател на своята класа, от една страна, и силна личност в мирната Вселена, побойник, безкомпромисен боец, от друга. Накратко, притежавах всички качества, които ненавиждат порядъчните фрайбурци, а такива хора трябваше да привлекат Ейнджълин.
Въпреки недалечното кръвопролитно минало Фрайбур беше беден на буйни мъже. Не от най-ниските слоеве, разбира се, пристанищни кръчми са наблъскани с мускулоноси, притежаващи кокоши мозъци. Ейнджълин можеше да наеме всеки, когото сметнеше за необходим. Но само с бойни отряди няма да завоюваш властта. Необходим й е съюзник и помощник от дворяните, а според наблюденията ми хора с такъв талант бяха рядкост, при това голяма. В скандала на бала се постарах да покажа всички качества, от които тя можеше да се заинтересува, и се опитах да направя така, че в никакъв случай да не помисли, че това се демонстрира именно за нея. Капанът беше поставен, оставаше й само да влезе.
Изскърца отваряща се врата.
— Имате посетители, граф Дийбщол — каза тъмничарят, отключвайки и вътрешната решетка.
— Кажете им да отиват по дяволите! — викнах аз. — На тази гнусна планета няма нито един човек, когото бих искал да видя.
Без да обръща внимание на репликата ми, той въведе началника на затвора и двама типа в черни дрехи със сурови лица. Демонстративно ги игнорирах. Те мълчаливо почакаха охраната да излезе, след това по-слабият от тях отвори донесената папка и с края на пръстите взе оттам лист хартия.