— А Старият Дюк е най-силната опора на Уилям IX — завърших аз вместо него. — И на по-слабите няма да навреди, ако той се скара с краля.
— Не по-слабите — повтори Рденрант, показвайки ми отново кривите си зъби. Той започна да предизвиква в мен отвращение. Все пак, ако той е довереното лице на Ейнджълин, то несъмнено тя е направила най-добрия избор. Но на него едва ли му стига широтата на въображението, за да си представи идеите на Ейнджълин изцяло. Мисля, че и титлата, и парите, а също и амбициите са именно качествата, които са я примамили. Не беше ясно само къде е тя самата.
Някой влезе през вратата и аз се свих, готов за схватка. Но се оказа, че е само робот, който така шумеше и тракаше, че наистина можеше да се изплашиш. Князът заповяда на това чудовище да донесе нещо за пиене и когато се обърна, видях, че от задната страна на рамото му стърчи тръба. Във въздуха се чувстваше миризма на дим.
— Този робот да не би да работи с въглища? — изсмях се аз.
— Да — каза князът, като напълни чашите. — Това е прекрасен пример за разлагането на Фрайбурската икономика, ръководена мъдро от Уилям Некомпетентни. Нима сте виждали подобни уроди в столицата?
— Май не — казах аз, пулейки очи срещу изригваните кълба дим и следите от ръжда и въглищен прах по корпуса. — Разбира се, доста време ме нямаше… всичко се променя…
— Но не толкова бързо! И не ми демонстрирайте тук, Дийбщол, галактични маниери. Бях в Местелдрос и видях как живеят там. Вие изобщо нямате роботи, дори такива — той в безсилна злоба ритна робота, който се заклати и за да запази равновесие, щракна с клапана, пускайки пара в крачните бутала.
— Минаха двеста години откакто сме в Лигата, която ни пои с мляко и ни успокоява — и за какво? За да може кралят във Фрайбурбад да се къпе в разкош, докато в същото време ние получаваме няколко робота с кокоши мозъци и най-примитивни системи за управление. И сами трябва да създаваме нискоефективни роботи. Апаратът, който ще смятате за автоматичен, може да се окаже обикновена лодка с весла.
Той пресуши чашата и аз не започнах да му разяснявам Икономиката на галактичната търговия, престижа на планетата и многобройните нива на между планетни комуникации. Тази загубена планета бе отдалечена от основния поток на галактична култура може би с двеста години, докато отново не бе установила контакт след Разпада. Те трябва да се възраждат постепенно, без катаклизми, които могат да нарушат процеса. Разбира се, дори и милиарди роботи могат още утре да бъдат изпратени тук. И какво добро ще донесе това на икономиката им? Вероятно е много по-добре да не въвеждат блокове за управление на планетата, за да могат местните да строят за себе си това, което искат. Ако не им харесва крайният резултат, могат да подобрят схемата, вместо да се оплакват.
Князът, разбира се, не мислеше в тази насока. Ейнджълин много тънко бе играла с предразсъдъците и личното му самолюбие. Внезапно Князът се наведе напред и почука с пръст по скалата на робота.
— Погледнете го! — викна той. — Налягането падна на осемдесет фунта! А по-нататък, както разбирате, той изобщо ще престане да съобразява и ще рухне на пода. Поддържай налягането, идиот, поддържай налягането!!!
Вътре в робота нещо прещрака, той остави подноса с чашите на стола. Отпих голяма глътка и започнах да наблюдавам с наслаждение. Раздразнително бавно приближавайки се до камината, той отвори вратичката на корема си, откъдето изригна пламък. Загреба порядъчна порция антрацит с въглищната лопатка, изсипа я вътре в себе си и отново затвори вратичката. Гъст черен дим запълни стаята. Естествено, не подхождаше за вътрешни помещения.
— Вън, дръвник, вън! — кресна князът, задъхвайки се от кашлица. Димът започна да се разсейва. Налях си още и реших първо да изясня всичко възможно за Рденрант.
Трябваше да действам по-активно, ако искам да хвана Ейнджълин. Цялата постановка ясно подчертаваше присъствието й, но самата тя не се виждаше. В гостната срещнах няколко човека от обкръжението на княза. Един от тях, Курт, млад, беден дворянин, ми показа замъка, състоящ от кули и малки пристройки, обградени с висока стена, отделяща ги от собствения им град. Не се виждаха никакви явни признаци за плановете на княза, наблизо няколко въоръжени доброволци отработваха някакви мудни хватки. Всичко изглеждаше прекалено мирно, за да прилича на истинско, но нали все пак ме докараха тук. Това не бе случайно. Зададох деликатно няколко въпроса на Курт и той любезно ми отговори. Подобно на повечето бедни дворяни, той беше недоволен от централната власт, макар, разбира се, да не възнамеряваше да прави нещо особено. Завербували са го, готов е да поддържа плановете, макар самата идея да не му е много приятна. Това, че не ми каза цялата истина, стана ясно в края на разговора.