— Благодаря ви, Каситор — каза тя. — Много любезно от ваша страна да доведете при мен граф Дийбщол — допълни тя със същия тих празен глас.
Каси явно очакваше по-топъл прием. Пристъпвайки от крак на крак, той си мърмореше нещо под носа. Но все пак температурата на приема Ейнджълин-Анжела остави същата, може би дори я намали с още градус-два, преглеждайки някакви документи на бюрото. Въпреки състоянието си, князът разбра всичко. Той излезе, мърморейки нещо отново, и този път разбрах, че това беше най-късата и груба дума на местния диалект. Останахме сами.
— Защо излъгахте, че сте служили в Звездната Гвардия? — попита тя абсолютно спокойно, продължавайки да се рови в документите. Направих подобие на саркастична усмивка, изтупах несъществуваща прашинка от ръкавите си.
— Не можех да разкажа на тези прекрасни хора с какво съм се занимавал в действителност през всичките тези години — очите ми излъчваха добродушие.
— А с какво сте се занимавали, Брант? — попита тя с все същия равен, лишен от емоции глас.
— А това си е вече моя работа — казах аз в нейната тоналност. — И преди всичко бих исках да узная, коя сте вие и как е станало така, че имате по-голямо влияние от Великия Княз? — реших да вървя направо, но това не я смути, и тя отново завладя инициативата.
— Е, доколкото тук имам голямо влияние, мисля, че ще намерите желание да отговаряте на въпросите ми. Не се страхувайте, че ще ме шокирате, ще се учудите колко много неща знам за вас.
Не, възлюбена Ейнджълин, нищо няма да ме учуди. Но не можех да изложа всичко без всякаква съпротива.
— Зад цялата тази история с революцията стоите вие, така ли? — казах аз в утвърдителна, а не въпросителна форма.
— Да — каза тя и остави документите на бюрото, за да ме вижда.
— Тогава трябва да знаете. Занимавах се с контрабанда. Това е много интересно занимание, ако знаеш къде какво да вземеш. След няколко години разбрах, че това е най-изгодният бизнес. Но в края на краищата някои правителства видяха в мое лице конкурент, при това опасен. Искаха да крадат еднолично. Под натиска на обстоятелствата се върнах в своята тиха родина на почивка.
Моят ангел не беше удовлетворен от обясненията ми и ми зададе маса въпроси, показващи пълната й осведоменост в тази сфера. Не се страхувах, тъй като на времето през ръцете ми по такъв начин бяха минали мегасуми. Притеснявах се само за детайлите, тъй като се занимавах с това, докато бях млад, без да достигна професионални висоти. Влизайки в ролята си, се опитвах да запомня всичко, което говорех. Това беше решаващ момент, когато нито намек, нито жест не трябваше да възкресят в паметта й Хлъзгавия Джим ди Грийс. Трябваше да изглеждам местен търтей, витаещ все още в облаците на вселената.
Атмосферата на разговора ни с напитки и цигари, разбира се, беше подготвена, за да отслаби контрола ми над себе си и да ми даде възможност да допусна грешки. Наистина излъгах няколко пъти, но ей така, за да реши, че всичко това са младежки шеги. Когато напрежението спадна, се опитах да й задам въпрос.
— Кажете, вие изобщо ли не сте свързана с местното семейство Радебрахен?
— Защо питате? — попита тя грубо и студено.
— Усмихнатият ви приятел Каситор Рденрант ме попита за това, преди да дойда тук. Казах му, че нищо не знам. Има някаква връзка с вас, нали?
— Те… искат да ме убият — отговори тя.
— Но това е глупаво и отвратително — казах аз, заемайки ефектна поза. Тя се направи, че не забеляза нищо. — С какво мога да ви помогна? — попитах, връщайки се към въпроса, след като мъжката ми привлекателност не й подейства.
— Искам да станете мой телохранител — каза тя и когато се усмихнах и отворих уста, за да отговоря, ме прекъсна. — И моля ви, избавете ме от всякакви комплименти по повод тялото, което с удоволствие ще охранявате. Достатъчно съм се наслушала на това.
— Само исках да кажа, че приемам предложението — това беше лъжа, тъй като фраза, аналогична на отбелязаните, ми се въртеше на езика. Напомних си, че колкото и лесно да е пред Ейнджълин, нямам право да се отпускам. — Само ми разкажете нещо за хората, които искат да ви убият.
— Известно е, че княз Рденрант бе женен — каза Ейнджълин, играейки си като момиченце с чашата. — Жена му се самоуби по възможно най-глупавия начин. Семейството й — тези същите Радебрахенови — мислят, че аз съм я убила, и искат да отмъстят, като ме убият. В този загубен ъгъл на Фрайбур все още се е запазила вендетата и тези богати идиоти също я изповядват.
Ето сега картината се проясни. Княз Рденрант, роден опортюнист, за да увеличи състоянието се, се е оженил за дъщерята на това семейство. Всичко е било прекрасно, докато не се е появила Ейнджълин. Без да знае местните обичаи, свързани с отмъщението, тя е премахнала от пътя си камъка, който й е пречел. Но нещо не е било направено добре, или князът е сбъркал някъде, и е възникнала вендетата. И сега моят Ангел иска да пъхне нежната ми плът между себе си и убийците. Зададох още един въпрос.