— Не разигравай сцени, Джим — каза тя, като внимателно ме гледаше зад пистолета. — Няма да се хвана на въдицата. Тези широко разтворени ори, това удивление, като че ли някой стои зад гърба ми. Няма да се обърна. Нищо няма да стане.
— Знаменити последни слова — казах аз, отскачайки настрани.
Пистолетът щракна, но куршумът се заби в тавана. Зад нея стоеше Инскин, хванал пистолета, избит от ръцете й.
Анджела ме погледна ужасено, без дори да се опита да се съпротивлява. Вече и белезниците щракнаха на тънките й китки, а тя все още стоеше така неподвижно и мълчеше. Скочих напред, викайки името й.
Зад Инскин се появиха двама униформени патрули, взеха я, а той затвори вратата, за да не се хвърля след тях. Стоях вял и безучастен, както преди това Анджела.
Глава 19
— Да пийнем — каза Инскин, отпускайки с в креслото на Анджела и изваждайки от джоба си плоска бутилка. — Бренди. Ерзац на земно, но все пак не е местно от разтворена пластмаса.
— Пукни… ти… — мъчително подбирайки по-силни думи и изрази от междузвездния си лексикон, се опитах да избия чашата от ръката му. Той финтира, вдигна я без ни най-малко раздразнение и я изпи.
— Какво, това новият език за общуване с висшите офицери на Специалния Корпус ли е? — попита той, като отново напълни чашата. — Изглежда, че сте забравили всички порядки, съвсем сте се разпуснали. Нали при нас не всичко е позволено — възнамеряваше да пие, но го прекъснах.
— Защо го направихте? — попитах аз, все още раздиран от страсти.
— Защото ти не го направи, ето защо. Операцията е завършена, ти я спечели. Досега беше на изпитателен срок, а сега получаваш званието пълномощен агент.
Той пъхна ръка в джоба си и извади малка златна звездичка, направена от хартия, внимателно я близна и тържествено я залепи отпред на блузата ми.
— В името на дадената ми власт — издекламира той тържествено — те произвеждам в Пълномощен Агент на Специалния Корпус.
И така достигнах върха на кариерата си — и се засмях. Това беше абсурд.
— А аз мислех, че вече съм изваден от състава — казах му аз.
— Не съм получавал оставката ти — каза Инскин. — Пък и тя нямаше да има никакво значение. Не можеш да се махнеш от Специалния Корпус.
— Да. Но нали получих съобщението ви за уволнението си. Или забравихте, че откраднах кораб? А сигналът за управление, изпратен от вас, който трябваше да ме взриви? Ако седя тук, то е само защото успях да извадя заряда.
— Нищо подобно, момчето ми — вмъкна той, като се облегна назад и си наля втора чаша. — Ти така настояваше да преследваш тази хубавица Анджела, че помислих, че можеш да заемеш кораба преди да ти го дадем. Корабът, който взе, имаше заряд, както винаги в такива случаи. Но само заряд, а не бомба. Той беше поставен така, че да се взриви пет секунди след като го махнат. И край. Според мен това придава определена независимост в мисленето на перспективните агенти.
— Значи всичко е било предварително подготвено? — попитах аз.
— Може да се каже, че е така. Но предпочитам термина „упражнение за получаване на научна степен“. По такъв начин научаваме дали „хванатите обратно“ от нас новаци ще посветят наистина целия си живот на борбата за закон и порядък. И те научават също. Не искаме впоследствие да има съмнения в избрания път. Ти разбра ли го за себе си, Джим?
— Разбрах нещо… но още не съм съвсем сигурен, че е всичко — казах аз, като засега не се решавах да заговоря по измъчващия ме въпрос.
— Това беше прекрасна операция — прояви голяма фантазия за постигането на целта — след това се намръщи. — Но работата с банката не я одобрявам. Корпусът има всичко, от което може да имаш нужда…
— Същите тези пари — възразих аз. — Откъде ги взима Корпусът? От планетарните правителства? А откъде взимат те? От данъци, разбира се. А аз ги взех направо от банката. Застрахователната агенция ще изплати на банката щетите, след това ще обяви намаляване на печалбата за годината, ще изплати по-малък данък на правителството и в резултат на всичко това е същото, както и при вашия начин.
Инскин вероятно беше запознат с тази демагогия и не ме удостои с отговор. Все още не се решавах да го попитам за Анджела.
— Как ме намерихте? — попитах аз. — На кораба нямаше бъгове.
— Наивно дете на природата! — Инскин престорено ужасено вдигна ръка. — Или ти наистина мислиш, че на корабите ни няма бъгове? Той е поставен така, че е невъзможно да бъде намерен, ако не знаеш къде да го търсиш. За твое сведение, външната врата на космошлюза съдържа сложна предавателна система, с помощта на която ние точно определяме разстоянието.