Выбрать главу

— Като първи номер, нашата сладкогласна Мадонет ще ви предложи сърцераздирателната и трагично нещастна „Много съм самотна!“

В този миг върху нас избухнаха шарени прожектори, разкриващи плътно впитите ни розови костюми в цялата им искряща пищност. Докато изсвирвахме прелюдията, светлините се концентрираха върху Мадонет, в чийто костюм имаше повече плът, отколкото плат, и това, изглежда, много се хареса. Последва изсвирване на вятър, светкавица и трясък на гръмотевица и Мадонет протегна красивите си ръце към публиката и запя:

Ето ме, и много съм самотна, Няма кой да ме потърси, телефонът не звъни. Ето ме, оглеждам се и виждам, виждам само мен, мен, мен. Мен, мен, мен — това е всичко в този ден. Много съм самотна, виждам само мен, мен, мен…

Всичко това вървеше под акомпанимента на холографски клатещи се дървета, буреносни облаци и други призрачни ефекти. Музиката продължаваше да вие и Мадонет мина към втората част:

Така самотна съм, а мракът е дълбок, прозореца отварям, прозореца широк. Нахлува вятърът и махат ми със клони дървесата, измъквам се навън и стъпвам на тревата. И ето ме пред гроб отворен! Опитвам се да бягам, що да сторя? И ЗНАМ, че те са там, след мен! Седя и плача, но знам, че идва ден.

С последен вой и спускане на пурпурна мъгла слънцето величествено изгря зад гърбовете ни и музиката заглъхна.

Настъпи тягостна тишина, най-после прекъсната от изригналите аплодисменти.

— Браво, банда — казах. — Май вървим. Или както се изразява Бари Мойд, изглежда сме станали истински рути-тути!

Седмия ден не почивахме и чак късно вечерта, след последния кръг репетиции, казах:

— Стягайте багажа. Музиката и техниката са готови за тръгване. Товарят ни в полунощ. Транспортът до космопорта тръгва оттук един час по-рано, така че не закъснявайте.

Те се изнизаха, влачейки уморено крака. И веднага след тях нахлу адмиралът със Зак, ситнещ по петите му.

— Този агент ме уведоми, че подготовката е приключила и сте готови за тръгване.

Можах само да кимна утвърдително.

— Искаше ми се да дойда с вас — каза Зак.

— Ти уреди всичко това и сме ти благодарни. Жив и здрав.

Той стисна пръстите ми за сбогом и вратата след него се затвори.

Адмиралската усмивка беше топла като на нападаща змия.

— Отделът за борба с наркотиците предяви обвинение в толкова ужасно престъпление, че се налага незабавно интерниране на Лиокукае.

— Много хубаво. И какво е престъплението?

— Злоупотреба с високорафиниран и скъп наркотик, наречен бакшийш. Ти и останалите сте засечени, че го продавате и че сте привикнали към него. Има медицинско лечение срещу привикването, което прави жертвата слаба и трепереща в продължение на няколко дни. Това ще ви осигури време да се огледате, преди да изсвирите първия си концерт. В пресата вече излезе съобщение, че сте задържани и сте в затворническа болница за криминално проявени. Местните жители на Лиокукае изобщо няма да се изненадат, когато пристигнете там. Въпроси?

— Един, но много голям. Осигурена ли е свръзката?

— Да. Кодираното радио, вградено в челюстта ти. Може да достигне приемника на входния терминал от всяко място на планетата. През цялото време там ще има дежурен на подслушване и офицерът ще прослушва цялата комуникация. Лицето за контакт на терена ще ви осигури помощ, доколкото е възможно, преди да напуснете запечатания терминал. След това ще се прехвърли на кръстосвача „Безпощадни“, който ще стои на орбита, и също ще прослушва твоето радио. Можем да нанесем удар навсякъде по планетата максимум за единайсет минути. Пращаш сигнал, щом намериш артефакта, и космическите десантчици са при теб. Докладваш поне веднъж на ден. Местоположение, резултати и така нататък.

— В случай че ни изгърмят и ви се наложи да изпратите втори екип, нали?

— Точно така. Други въпроси?

— Един. Ще ни пожелаете ли късмет?

— Не. Не вярвам в късмета. Оправяйте се сами.

— Ей, много благодаря. Голямо сърце, няма що.

Той се обърна, закрачи тежко, излезе и затръшна вратата. Умората ме обгърна и черната потиснатост отново ме завладя. Защо правех всичко това?

За да остана жив, разбира се. Оставаха още двайсет и два дни преди да падне завесата на последното представление.

6.

По-бързото от светлината пътуване на борда на великолепния звездолет „Безпощадни“ се оказа благословено кратко. Обкръжението на военни винаги е имало упадъчен ефект върху самочувствието ми. Прекарахме един ден в яки репетиции, придружени от лоша храна, но пък спахме добре. На другия ден имаше парти без никакъв алкохол, тъй като Флотата я кара само на чай. След това, няколко часа преди срещата ни със совалката, медиците ни биха инжекции, които трябваше да симулират последствията от лечението ни от наркотика.