— … и сте се докарали дотук със собствените си усилия. След приземяването ще бъдете ескортирани от въоръжена охрана до вратите на приземителната станция. Там ще ви махнат белезниците и ще получите ориентировъчна дипляна, манерка дестилирана вода и концентрирани порции за оцеляване за една седмица. През тази седмица ще търсите ниски дървета, по които растат твърди плодове. Това са полпетонови дървета, основен източник на храна за всички. Плодовете са резултат от грижлива генна мутация и присадка, богати са на животински протеин. Не трябва да се ядат сурови, поради опасност от трихиноза. Трябва да се пекат или варят. Трябва да запомните, че…
Не желаех да запомня нищо от неговите обяснения и затова го изключих. Опитвах се да се убедя, че нормално осъденият на такъв полет пасажер трябва да е извършил нещо наистина мръсно, за да заслужи подобна съдба. Не бях убеден. Въпреки хилядолетията цивилизация човешката нечовечност към човека се проявява всеки път, когато й се предостави възможност.
Купестите облаци се разнесоха и на екрана се появи масивна петостенна сграда. Предположих, че я наричат Пентагон.
— След няколко секунди кацаме сред стените на дебаркационна станция „Пентагон“. Останете по местата си, докато не получите заповед за ставане. Следвайте инструкциите и няма да имате никакви проблеми…
Бих му създал аз един-два проблема! Но се отпуснах и разтворих юмруци. Много скоро щяхме да сме далече от досадните надзиратели и оставени сами на себе си. За този момент трябваше да се готвя.
Повлякохме се мълчаливо навън, после по пасарела, по-точно по пасарелчето, и в дебелостенния Пентагон. Където ни посрещна друг флотски офицер, с намръщено лице, посивяла коса и черни очила.
— Отведете затворниците в Зала за разпит номер девет, веднага.
Старшината от нашата охрана протестира.
— Нямам такава заповед, сър. Трябва да…
— Затваряй си човката. Това е заповед. Харесва ли ти да си старшина?
— Тъй вярно, сър! Затворници, насам!
Офицерът тръгна след нас, затвори вратата, заключи я, усмихна ни се топло и съзаклятнически ни каза: „Млък!“ После обходи стаята с нещо, което според мен представляваше съвършен детектор за подслушващи устройства. Не можех да си представя кой би поставял подслушващи устройства тук, в края на Вселената, но това си беше негова работа. Доволен, офицерът остави детектора, обърна се към нас и ми подаде ключ.
— Докато сте в тази стая, можете да си махнете белезниците. Казвам се капитан Тремърн и съм вашата свръзка тук.
Той свали тъмните очила, усмихна ни се и ни махна с ръка да седнем. Видях, че през лицето му преминава груб белег, стигащ чак до гърбицата на носа. Беше сляп. Но несъмнено можеше да вижда чудесно благодарение на вградените електронни очни заместители. Бяха позлатени и му придаваха твърде странен външен вид.
— Аз съм единственият в Пентагона, който знае за истинския характер на вашата акция. Вие сте доброволци и искам да ви благодаря. Сипете си нещо освежително и хапнете, защото това е последната добра дума, която ще чуете за доста дълго време.
— Какво има там навън? — попитах аз, след като отворих замръзналата кутия бира и отпих животворна глътка. Имаше пресни сандвичи и топъл свинедог и моите колеги ги нападнаха. И аз се присъединих, но не преди да отворя скрития тайник в моя синтезайзер и да извадя няколко необходими принадлежности.
— Какъв е животът на тази планета? Мрачен, и по-лошо от това, Джим. През вековете, откакто Лиокукае е превърната в галактическо социално сметище, тук са се разигравали смъртоносни сътресения. Оформяли са се различни култури, като подобните са се привличали. Или жестоките са налагали жестоки решения над по-слабите. Една от най-стабилните култури се е развила точно извън Пентагона. Наричат се мачовци. Мъжът е силен, жената слаба, мъжеството властва, сила чрез сила и тъй нататък, предполагам, че знаете всички тези неща. Най-важното куче сред тази глутница, този, когото съм сигурен, че ще срещнете много скоро, се казва Свиняра.
— Тези cheshitos не са ли ония типове, дето в книгите по психология ги наричат шовинистични прасета? — казах аз.
Той кимна.
— Абсолютно вярно. Така че гледайте Мадонет да не се показва много. И се научете хем да сте кротки, хем да изглеждате опасни. Ако не можете да измислите нищо друго, показвайте бицепси и надувайте перки.
— Звучи като в рая — намръщи се Мадонет.
— Не е толкова лошо, стига да внимавате. Те обичат да ги забавляват, защото нямат достатъчно мозък, за да се забавляват сами. Много си падат по фокуси, дуели и канадска борба.