— А по музика?
— Чудесно — стига да е гръмка, войнствена и да не е сантиментална.
— Ще се постараем — казах аз. — Но групата, която искам да намеря, е тази на фундаменталоидите.
— Да, знам. Както са ви казали, звездолетът с археологическата експедиция е кацнал при тях. Аз водих спасителната група, която измъкна членовете на експедицията. Затова сега съм вашата свръзка. Фундаменталоидите са номади, освен това са с твърде ограничен манталитет и противни. Опитах се да уредя нещата кротко. Не стана. Накрая пуснах в зоната наркотичен газ и измъкнах учените. Разбрах за изчезналия артефакт чак когато се озовахме извън планетата, след като всички се свестиха и възбудата премина. През това време групата, която ги беше пленила, се беше преместила и следите се бяха загубили. Не можех да направя нищо друго, освен да докладвам. Сега всичко е във ваши ръце.
— Много благодарим. Можете ли поне да ми посочите на картата къде се намират те?
— Де да можех. Те са номади.
— Чудесно. — Усмихнах се неискрено. Двадесет дни до крайния срок. Можеше да наистина да се окаже Крайния срок! Още веднъж изтърсих от главата си мрачните предчувствия и огледах бандата си.
— Питайте, ако имате някакви въпроси, защото това е последната ви възможност — каза Тремърн.
— Имате ли карта? — попитах аз. — Просто искам да знам пред какво ще се изправим, когато излезем навън.
Тремърн се пресегна към холопроектора и го включи. Във въздуха над масата изникна карта с триизмерни контури.
— Този континент е с прилични размери, както забелязвате. На планетата има и други континенти, някои от тях заселени, но не поддържат връзка с този. Артефактът трябва да е някъде тук.
Това наистина опростяваше нещата — само един континент за претърсване и около три седмици за тази цел. Отхвърлих депресивността, която депресираше моята депресираност.
— Знаете ли кой и какво има навън?
— Имаме добра представа. Инсталираме наблюдаващи устройства там, където можем, и много често пускаме шпиодетектори. — Той посочи равнината в центъра на континента. — Тук е Пентагона с мачовците около него. Фундаменталоидите се намират някъде из равнината, в зависимост от сезона. Климатът е субтропичен, но валежите са непостоянни. Пасат стада шеоти, много жилави преживни животни, някаква кръстоска между овца и коза. А точно тук, в подножието на възвишенията, се намира това, което в най-голяма степен се приближава до понятието за цивилизация в тези райони. Земеделско общество с лека промишленост, което изглежда почти поносимо, докато не се приближиш до него. Имат централен град, точно тук, заобиколен от ферми. Копаят и топят сребро, секат монети, които наричат федха. Това е единствената валута на планетата и се използва почти от всички. — Той измъкна тежка торба от едно чекмедже и я хвърли на масата. — Както се досещате, могат лесно да се фалшифицират. Всъщност нашите съдържат повече сребро от оригиналите. Този припас е за вас. Съветвам ви да си ги разделите и да ги скриете добре. Мнозина от типовете навън с удоволствие биха ви убили само за една от тях, Хората, които вадят среброто, наричат своя град Рай — възможно най-неподходящото име, което можете да си представите. Стойте настрана от тях — ако можете.
— Ще се постарая да запомня това. И искам да го запиша в паметта на моя компютър. Тук.
Издърпах малък черен метален череп, който висеше на верига на врата ми. Когато го завъртях, очите светнаха в зелено и чувствителният на допир холоекран се събуди. Копирах картата, помислих над това, което беше казал Тремърн, и за пръв път си дадох сметка в каква бездънна яма са ни пуснали. Имах друг въпрос.
— Значи всички отвън са шантави или сбъркани?
— Във всеки случай тези, които са изпратени тук за разни престъпления. Родените тук отрастват и просто се приспособяват.
— И вие не изпитвате никакво състрадание към тях? Към тези осъдени по рождение да живеят в този световен плювалник?
— Разбира се, че изпитвам. И се радвам да го чуя толкова ясно изразено от вас. Изобщо не бях чувал за този свят преди тревогата. Измъкнах професорите в безопасност и после се огледах. Тъкмо затова сега оглавявам комитета, който работи по прочистващата операция на тази планета. Лиокукае беше пренебрегвана твърде дълго от твърде много тъпи политици. Приех това назначение, за да видя нещата сам. Вашите доклади до мен, заедно с пълния ви доклад, когато се завърнете, е тъкмо това, което ни трябва, за да превърнем този затвор в част от миналото.
— Ако го казвате сериозно, капитане, аз съм на ваша страна. Но се надявам, че не се правите на стар съкафезник, само за да ви свърша работата.