— Стоманените плъхове са винаги готови да служат на този, който е на власт. Който, в настоящия случай, както разбирам, сте вие.
— Правилно разбираш. Ще изнесете концерт — и то сега. Не сме гледали шоу на живо, откакто фокусникът канибал умря от инфекция, след като случайно беше ухапан при една по-разгорещена сцена. Започвайте.
По необходимост цялото ни оборудване трябваше да бъде компактно. Високоговорителите с размери на юмрук съдържаха холопрожектори, които издуха изображения, съобразени с размерите на залата.
— Хайде, момчета! — подканих колегите. — Да се наредим до задната стена. За първото парче костюми няма да ни трябват. Започваме с „Шведски монстер в открития Космос“.
Това беше един от най-впечатляващите ни номера. Бяхме го открили сред най-древните бази данни. Текстът беше написан на отдавна забравен език, наричан свенск или шведски, или нещо такова. След дългото чесане на няколко компютъра, един от тях успя да го преведе. Но съдържанието му се оказа толкова ужасно, че го отхвърлихме и предпочетохме да го пеем в оригинал, който звучеше много по-интересно:
Текстът продължаваше в същия дух и Мадонет го изпя с пълен глас, под акомпанимента на моя синкопиран звукозапис, а Флойд си издуха дробовете през духалото на гайдата. Стинго дърпаше струните на малка арфа, чийто холографски образ се протягаше до тавана. Звукът изпълни огромната зала и от резонанса от дървените стени се посипа прахоляк.
Не мисля, че точно тази мелодия можеше да влезе в галактическата топ-десятка. Но тук, в дълбоката провинция, беше посрещната добре. Особено когато завърши с облак на атомна гъба, който изпълни стаята, придружен от включените на пълна мощ усилватели, симулиращи самата експлозия. Част от публиката, която не успя да се срине на пода, изхвърча с крясъци навън под дъжда. Свалих си тапите от ушите и чух леко одобрително ръкопляскане. Обърнах се към Свиняра и се поклоних.
— Приятно дивертименто, но когато го свирите следващия път, бих ви препоръчал по-малко форца на финала и малко повече рипозо.
— И най-малкото ви желание за нас е заповед.
— За простоват младеж като вас напредвате бързо. Обяснете ми, как стана така, че ви спипаха за разпространяване на наркотици?
— Това е дълга история…
— Съкратете я. С една дума, ако е възможно.
— Пари.
— Понятно. Значи музикалният бизнес не е толкова добър?
— Вони като вашите главорези. Ако успееш да се задържиш сред големите, чудесно. Но преди известно време изпаднахме от върха. Да не ви говоря за цените на записа, комисионите за рекламните агенти, динените кори и рушветите, които направо ни разориха. Стинго и Флойд смъркаха бакшийш от няколко години. Започнаха да го продават, за да си поддържат навика. Добър наркотик. Край на историята.
— Или начало на нова. Вашата певица, как се казва?
И той удостои Мадонет с твърде нездрава усмивка. Трескаво затършувах в ума си да измисля нещо подходящо. Излязох с най-доброто, което вдъхновението можеше да ми подскаже при такова неочаквано стечение на обстоятелствата.
— Имате предвид, моята съпруга? Мадонет.
— Съпруга? Колко необичайно! Мисля, че може нещо да се направи по този въпрос, но не точно сега. Вашето пристигане тук е, най-малкото, съвсем навременно. Съвпада напълно с това, което може да се нарече общ план за действие, който тъкмо съставях. За общото благо на населението.
— Наистина?! — възкликнах аз, сдържайки ентусиазма си по отношение на бъдещите му планове.
— Да, наистина. Концерт за публиката. Барбекю и безплатни напитки. Публиката ще види Свиняра като свой пръв благодетел. Предполагам, че сте готови да изнесете благотворителен концерт, нали?
— Точно затова сме тук.
Наред с всички останали неща, заради които сме тук, дебелако. Но и най-дългото пътуване започва с първата стъпка.
8.
— Начинът, по който тръгва операцията, не ме радва много — казах мрачно, докато бърках с лъжицата почти безвкусната овесена каша, която, изглежда, беше основният хранителен продукт по тези места.
— Кой спори? — обади се Стинго, взрян подозрително в собствената си паница. — Това нещо не само прилича на лепило. И вкусът му е такъв. Ега ти Свиняра!
— Ще ти се лепне за реброто — изсумтя Флойд и аз зяпнах. Дали всъщност не проявяваше чувството си за хумор и нямаше предвид Мадонет? Вероятно не — поне ако се съдеше по изражението му. Избутах тази мисъл от главата си.