— Аз съм Арроз кон Поло, а тези са мото следовници. Ти спастрен ли си?
— Аз съм Джим ди Гриз, а това е моята банда. В банки не вярвам.
— Какво е банки?
— Където си спастряш парите. Федха.
— Не ми разбра словата, Джим ди Гриз. Душата ти трябва да се спастри — не твоите федха.
— Интересен теологичен възглед, Арроз кон Поло. Трябва да го обсъдим в дълбочина. Какво ще кажеш да оставим оръжията и хубаво да поклатим бради? Свалете оръжията — извиках на моите.
Арроз даде сигнал на своите двамина спътници и ние се почувствахме много по-добре, когато мечовете се прибраха в ножниците и топорите се свалиха. Той за пръв път отмести поглед от мен и погледна към моите следовници. Веднага зяпна, пребледня и вдигна ръка пред очите си.
— Нечисто — простена той, — нечисто.
— Малко е трудно да се къпеш, когато си на път — отбелязах аз, без да добавям, че той самият не изглежда на току-що излязъл от банята.
— Не говоря за тялото, а за духа. Не е ли това съсъд на развалата?
— Би ли се изразил малко по-ясно?
— Не е ли… тази личност… жена? — Той все още държеше ръка пред лицето си.
— Последния път, когато я видях, беше такава. — Пристъпих леко встрани, по-близо до меча. — На теб на какво ти прилича?
— Лицето й трябва да бъде покрито, за да се скрие покварата, глезените й да са покрити, за да не буди лъст в мъжките сърца.
— Този тип е малко шантав — обади се Мадонет отвратена и той изхълца.
— И гласът й да замлъкне, за да не вкарва блажения в грях!
Стинго кимна на Флойд и хвана ядосаното момиче под мишница, но тя го отблъсна.
— Джим — извика той. — Ще се скатаем при дърветата да си починем. Гледай да се оправиш с тази работа.
— Добре. — Изчаках ги да си тръгнат и когато се махнаха, се обърнах към тримата номади, които подражаваха на своя вожд, всички с вдигнати пред очите ръце, сякаш си душеха мишниците.
— Сега сме в безопасност. Можем ли да обсъдим нещата?
— Вървете — каза Арроз на спътниците си. — Ще обясня закона на този странник. Оставете стадото да пасе.
Те се затътриха към стадото, а собственият му носач остана да хрупа край нас. Арроз кон Поло седна, кръстоса крака и ми даде знак.
— Седни. Трябва да поприказваме.
Седнах, но така, че вятърът да духа срещу него, тъй като явно беше минало доста време, откакто той или дрехите му бяха виждали сапун и вода. И той ще ми говори за нечисто! Кон Поло забърника в робата си, почеса се добре, после извади една книга и я вдигна.
— Тази книга е изворът на мъдростта — припя той с блеснали очи.
— Това е хубаво. Как се казва?
— Книгата. Няма други книги. Всичко, което мъжете трябва да знаят, е тук. Цялата мъдрост.
Помислих си, че изглежда доста тъничка за подобна цел, но мъдро се въздържах да отворя уста.
— Великият основател, да не се споменава името Му, Който бе вдъхновен да прочете Светите книги на всички векове и Който видя в тях делото на Бога, да не се споменава името Му, видя кои пасажи в тях са боговдъхновени и кои са неверни. От всички книги Той избра и състави истинската Книга — а после изгори всички останали. По света тръгна Той и много бяха следовниците Му. Но се намериха ревнивци, що се опитаха да унищожат Него и следовниците Му. Това е казано. Казано е и че за да избегнат безсмисленото преследване, Той и следовниците Му дошли в този свят, за да могат да проповядват, без да им се пречи, Ето защо те попитах — нечист ли си? Или ти също следваш Пътя на Книгата?
— Много интересно. Аз лично следвам малко по-друг път. Но моят път вярва а уважението на твоя път, тъй че недей толкова да се тревожиш за мен.
Той се намръщи и назидателно размаха пръст.
— Има само един Път, само една Книга. Всички, които мислят различно, са прокълнати. Сега е твоят шанс да се очистиш, защото ти показах истинския Път.
— Мерси, но не изпитвам особено желание.
Той стана и насочи обвинително пръст към мен.
— Нечист! Профан! Махни се, защото ме оскверняваш с присъствието си.
— Е, всеки си е луд за себе си. Довиждане и ходи да си стрижеш шеотите. Дано да ти пораснат големи въшките. Но ако можеш да проявиш малко търпимост, преди да си тръгнал, би ли погледнал ето това? — Измъкнах от джоба си снимка на чуждия артефакт и му я показах.
— Нечисто — промърмори той и дръпна ръката си зад гърба, за да не би да я докосне.
— Убеден съм, че е нечисто. Искам само да знам дали си виждал това нещо на снимката.
— Не, никога.
— Беше ми приятно да си поговорим.
Той не отвърна на приятелското ми махване, приближи се до шеота си, зарита го по крака, докато животното не клекна, качи се на гърба му и отпраши в галоп. Вдигнах меча си, изтупах го от праха и отидох при останалите. Мадонет продължаваше да кипи.