— Джим, ти си чудесен! — възкликна Мадонет, прегърна ме и ме разцелува. — Много повече предпочитам летенето от вървенето.
Флойд също кимна радостно, съгласен с нея, и посегна и той.
— Разкарай се! Момичета добре, но нямам навик да се целувам с брадати типове. Сега трябва да се оттеглим на известно разстояние, за да не би онези религиозни идиоти да решат да се върнат. След това правим почивка, докато се мръкне. Имам чувството, че тази нощ ще ни се отвори доста работа.
11.
— Събуди се, Джим, почти се мръкна.
Нежната ръка на Мадонет беше съвсем добре дошла, защото ме измъкна от неприятния кошмар. Пипала, люспи, немигащи очи — отврат. Изглежда, фаталният осемнайсетдневен срок проникваше в подсъзнанието ми. Седнах, прозях се и се протегнах. С огромна неохота слънцето най-после се бе изтъркулило зад хоризонта, оставяйки след себе си бавно стапяща се лента светлина. Звездите изгряваха, оформяйки крайно досадни съзвездия. При това твърде малко. Тази планета, изглежда, се намираше съвсем в края на Галактическия ръб.
После нещо изпъкна в зенита сред звездите — тъмно очертание, понесло се надолу тихо, при нулева гравитация. Когато се приближихме, вратите се отвориха и фаровете блеснаха.
— Изгаси ги, тъпако! — извиках. — Искаш да ми съсипеш нощното зрение. — Пилотът се извърна в креслото си и аз се усмихнах неискрено. — Прощавай, капитане. Това „тъпако“ беше само стилистична фигура.
— Грешката е изцяло моя — каза той и потупа електронните си очи. — С това нещо все забравям. Пилотирам аз, защото имам най-доброто нощно зрение във флотата.
Той изключи светлините и ние се качихме пипнешком на борда. Включени бяха останали само приглушените червени аварийни лампи, за да ни показват пътя. Седнах в креслото на помощник-пилота и затегнах ремъка.
— Какъв е планът ти? — попита капитанът.
— Много прост. Знаеш разположението на всички стада шеоти, нали?
— Да. Проследени са и са вкарани в паметта на катера.
— Страхотно. Накарай компютъра да направи топологично изчисление, така че да можем да ги посетим всичките във възможно най-кратък срок. Понасяме се към първото стадо, намираме пастир, който да е отдалечен от останалите, и говорим с него. Показваме му снимката и проверяваме дали е виждал онова нещо. Ако не е, прескачаме до следващата група.
— Планът ти ми се струва прост и практичен. Затегнахте ли коланите? Добре, тръгваме към първото стадо.
И катерът отпраши. Високо и бързо — по програмирания пръв маршрут. После бавно и на дрейф на ниска височина. Тремърн се взираше в тъмнината.
— Ето там има един — обади се той. — От другата страна на стадото, съвсем сам. Или пази животните, или следи да не се пръскат. Имам предложение. Промъквам се до него и го обездвижвам. После ти го разпитваш.
— Да го приближиш с пълзене в мрака? Да обездвижиш един въоръжен и бдителен пазач? Че това е работа за боен десантчик.
— А ти как мислиш, че си докарах тези електронни очи? За мен ще е удоволствие да се върна към стария си занаят.
Нямах друг избор, освен да се съглася. Капитанът можеше да се окаже много полезен съюзник. Пък и не ми се щеше да пълзя насам-натам. Дано да можеше да направи това, което разправяше. Имах някои съмнения, но ги запазих за себе си. В края на краищата той беше най-обикновен застаряващ щабен плъх, а електронните му очи май го правеха стока с изтекъл срок на годност.
Оказа се, че не е. Щом кацнахме, той се изниза през вратата и изчезна в мрака. Не минаха и трийсет секунди, и ето че ми извика тихо:
— Ела. Можеш да светнеш.
Включих фенерчето. Под редките звезди беше наистина тъмно. Видях два силуета, застанали плътно един до друг. Светлината ми разкри един пастир с опулени очи, стиснат здраво за гърлото, за да не вика. Размахах фенерчето под носа му.
— Слушай, о, пастирю, който не опази стадото си. Ръката, която те държи за гърлото, може спокойно да те убие. После можем да откраднем цялото ти рунтаво стадо и да ядем шеотски шишчета да края на дните си. Но аз ще бъда милостив. Ръката ще се махне от нечистата ти уста и ти няма да извикаш, иначе наистина ще умреш. Ще ми говориш тихо и ще отговориш на въпросите ми. Сега можеш да говориш.
Капитанът го поотпусна и пастирът се изкашля и изпъшка:
— Демони на мрака! Пуснете ме! Не ме убивайте! Върнете се в гърнето, от което сте излезли…
Ощипах го за носа и казах:
— Млък. Отвори си очите. Погледни тази снимка и ми кажи, виждал ли си това нещо?
Тикнах снимката под очите му и я осветих с фенерчето. Тремърн го стисна силно за ръката да го подкани.