— О, наистина ми харесва вашето чувство за хумор, страннико. — Пипалото взе пробата от устата му. — Господин страннико, мога да кажа вече. Последният пътник, ако обичате. Чудесно, благодаря. Можете да продължите.
Бракмата се обърна и аз скочих пред нея.
— Един момент, Хингст, официални посрещачо. Няколко въпроса.
— Съжалявам. Не съм програмиран за това. Ако обичате, отстъпете встрани, господин Джим.
— Само след като получа няколко отговора.
След като не се отместих, другото пипало се протегна и нежно докосна ръката ми. Блесна светкавица.
Озовах се зашеметен на земята. Роботът затопурка обратно по пътя, по който бе дотопуркал.
— Разтърсващо, нали? — самодоволно извика Хингст през рамо. — Доста мощни батерии имам.
Флойд ми помогна да се изправя и ме изтупа от праха.
— Дотук добре.
— Мерси. Нали теб не те включиха на късо.
В движение докладвах на Мадонет. Тремърн ни слушаше.
— Приложна технология — намеси се той. — Може пък тази сган да не е толкова лоша, колкото останалите задници на тая планета.
Тъй като все още бях изтръпнал и усещах вкус на изгоряло в устата, не си направих труда да му отговоря. Много скоро след това Мадонет се обади, че към нея също се приближава подобно творение. Стиснах меча си в изблик на безсилен гняв, но тя скоро отново се отзова.
— Точно като при вас, само че с друго име. Хоппе. Щом ми взе пробата, си тръгна. Сега какво?
— Ние продължаваме, а ти оставаш да починеш. Ако нещата от двете страни на стената са един и същи или подобни, ние първи ще разберем какви са.
— Пак ли се сблъсквам с шовинизма за мъжкото превъзходство?
— Само с проява на здрав разум. Все пак сме трима, а ти си сама.
— Стабилен аргумент. Е, добре, ще почина малко. Обаждайте се.
— Обещавам. Продължаваме напред.
Пътеката се беше поразширила и сега приличаше повече на черен път. Минахме покрай риголвани ниви и стигнахме до група полпетонови дървета. Очевидно бяха култивирани, защото бяха подредени в прави редове. Зад тях се мержелееха груби постройки, които можеха да минат за ферма.
Пътят се оказа преграден от тухлена сграда със свод, който обхващаше пътя.
— Дали това е точно каквото си мисля? — каза Стинго.
— Мисля, че е сграда с арка под нея — обади се Флойд. — И няма да разберем нищо повече, ако просто стърчим тука.
Затътрихме се напред и отново се спряхме, когато под свода се показа човек. Когато пристъпи на слънчевата светлина, ръцете ни пуснаха оръжията. Беше старец. Очите му, зачервени и подпухнали, примигваха срещу светлината. Той кимна така, че буйната му бяла брада подскочи, и потупа символа с кръг и стрела, избродиран на гърдите на сивата му роба.
— Добре дошли, странници, добре дошли в Рая. Аз съм Афат, официалният посрещач. Можете да останете тук отвън, а ако искате да вдигнете стан под арката, оръжията ви ще се пазят, докато си тръгнете. За вход трябва да заплатите по една федха.
Начинът, по който хвърли поглед през рамо, ми подсказа, че това, което иска, е по-скоро подкуп, отколкото входна такса.
— Няма да стане, стари Афате — проговорих аз. — Тези, що виждаш пред себе си, не са селски търговци, а прочутите в цялата Галактика, счупили всички класации музиканти… Стоманените плъхове!
Долната му челюст увисна и той отстъпи назад.
— В Рай няма нужда от плъхове. Една ръждясала, ощърбена федха ще свърши работа…
— Тоя старец е страхотен фен — промърмори Флойд. — Защо си мислех, че тази планета е фрашкана с телевизори?
При портика се появи един по-войнствено изглеждащ райанец. По-млад, по-едър, накичен с кован метален шлем и тежък кожен мундир.
— Какво казахте? — викна той и размаха бляскава и пренеприятна на вид секира.
— Не ме ли чу бе, готин. Не обичам да се повтарям за пред тълпата.
Това предизвика озъбване накриво и излайване на команда.
— Стража, скачай. Тук едни стригачи на шеоти искат да им дадем урок по цивилизованост.
Тутакси последва дрънкане на метал и топуркане на тичащи крака.
При това много.
13.
Бяха твърде много, въоръжени с цяла колекция гадни и смъртоносни на вид оръжия. Трябваше да се науча да контролирам невъздържаната си реч на този мизерен свят. Мисли бързо, Джим, преди нещата да са станали още по-лоши.
— Само се пошегувах, добри ми господине. Но във ваша чест с удоволствие ще повторя. Вие и вашите добри хора имате удоволствието да се срещнете с най-страхотните музиканти в познатата част на Галактиката.
Докато говорех, натиснах дистанционното, прикрепено на раницата ми, и под свода отекнаха мощните начални акорди на „Мутанти на Меркурий“, изпълнени на орган. Флойд и Стинго бързо се включиха с първите стихове: