Безсмислените словца от тази шега на генетиката се оказаха много впечатляващи. Един от войниците изрева и се спусна към нас.
— Бием ли се, или бягаме? — попита Флойд мрачно, хващайки се за меча.
Тъкмо да извикам „бий!“, но в последния миг се спрях и им извиках:
— Вижте!
Защото войниците бяха забравили оръжията си и крещяха от радост!
— Виж, виж, наистина са те, като в галактическото шоу „Мазната резачка“…
— Виж го тоя с кечето, гадния — това е Флойд!
— Искам да чуя „Колко са змиите в змийското гнездо“!
Всички ни заобиколиха, опитваха се да се здрависат, пресипналите им гласове бяха изпълнени с фенски ентусиазъм.
— Но… но — изноках аз, — вашият официален посрещач не беше чувал за нас!
Първият войник, чието зъбене се беше трансформирало в усмивка, изтика стареца настрани, не особено ласкаво.
— Афат никога не гледа дяволската кутия. Но ние гледаме! Да ви кажа, тук все едно че падна бомба, когато чухме, че са ви пратили при нас. Трябваше да се сетим, че ще стигнете до нас. Да видите само какво ще стане, когато разберат момчетата в бараките. В казармата тази нощ ще има погром!
Ескортираха ни с радостни възгласи под арката до плаца. Новият ни домакин ни водеше с горда стъпка.
— Аз съм Льотур, гвардейски сержант. Отпуснете, докато разнеса новината. Пиене! — изкомандва той войниците си. — И храна. Каквото пожелаят.
Беше повече от очакваното. Бирата наистина имаше вкус на бира въпреки особения си зеленикав цвят. Войниците се скупчиха около нас и поглъщаха всяка дума, която си разменяхме, затова изтраках с челюстта си да привлека вниманието на Тремърн, и му докладвах под формата на реч.
— Храбри воини на Рая. Трогнати сме от вашето посрещане. Вие поздравихте с добре дошли нас, осъдените за злоупотреба с наркотици, като герои. Затрупахте ни с храна и пиене, и ако се съди по радушните ви поздрави, чувствам, че ще прекараме тук великолепно.
— Определено се надявам да е така — отзова се Тремърн в черепа ми. — Но докато не разберете смисъла на тая мъжко-женска работа, заповядвам на Мадонет да остане на място.
— Напълно съм съгласен — отвърнах. — Не сте ли напълно съгласни, момчета, че това е най-радушното посрещане, което са ни предлагали?
Приятелите ми кимнаха, без да прекъсват потока от ядене и пиене, и от всички страни се понесоха гърлени одобрителни възгласи. Бирата се лееше като река. Тъкмо си изтривах устата с опакото на ръката, когато Льотур се върна.
— Току-що говорих лично с Железния Джон, който нареди бързо да ви заведа при него. Но докато дойдат Огнените колесници, можете ли — о, извинете, бихте ли могли, да ни изсвирите едно парче?
Думите му се удавиха в сърдечни мъжки изблици на радост.
— Да им изсвирим едно парче, момчета. Тези юнаци го заслужават. — Огледах се. — Какво искате да чуете?
Чуха се много искания, но надделя „Нищо не е прекалено лошо за врага“, което, изглежда, тук беше най-популярно. Изборът естествено беше възможно най-добрият, защото текстът на песента беше съвсем мъжкарски. Изтрещя мощен гръм и лампите примигнаха и изсвистяха. Феновете ни се скупчиха в плътен одобрителен кръг и ние я подкарахме.
Лесно може да си представи човек колко добре пасваше на войската това нежно цвете на лириката. Възторжените възгласи още не бяха заглъхнали, когато зад нас се чу съскане и грохот. Обърнахме се и разбрахме, че транспортът ни е пристигнал.
Сигурно местните бяха свикнали на такива неща, но за туристите беше време да изцъклят очи.
— Само за специални случаи, за специални хора — каза гордо Льотур.
Зяпнахме, загубили ума и дума. Превозните средства бяха две. Бяха изработени от дърво и украсени със златни волути и скъпоценни камъни. Отпред всяка от машините имаше по едно колело, което се насочваше с кормилен лост. То се управляваше от кърмчия, разположен високо над него. Огледах по-близката машина. В средата имаше широка седалка, а отзад — още две колелета. Като цяло устройството беше доста примитивно, без да се смята скъпата декорация и като се изключи двигателното съоръжение в задната част. То представляваше лъсната до блясък метална тръба, която пращеше и от време на време изпускаше кълбета пушек. Загубих интерес към него, когато орнаментираната врата се отвори широко. Пристъпих и се разположих върху меките възглавнички. Флойд и Стинго почтително бяха поканени в другата кола. Вратите се затръшнаха и Лвотур изкомандва кърмчиите.